Балканска сюита Quotes

Rate this book
Clear rating
Балканска сюита Балканска сюита by Петър Делчев
48 ratings, 4.67 average rating, 5 reviews
Балканска сюита Quotes Showing 1-5 of 5
“... Кой е по-прав, кой е по-силен, кой е на Божия път ме питаш... Искаш аз да бъда везната. Не мога, сине, не знам кое е право. Няма везна със сърце. Това, което знам, е, че щом си на пътя, всеки въпрос иде от сатаната, а всеки отговор иде от Бога. За теб остава да намериш сили да признаеш какво е попитало сърцето ти, за да разбереш на какво е отговорила душата ти.”
Петър Делчев, Балканска сюита
“Съдбата е път и нема прека пътека ...”
Петър Делчев, Балканска сюита
“Слънцето потъваше бързо зад далечните планини като жълтица в кесия на скъперник.”
Петър Делчев, Балканска сюита
“Залезът се разля над гората, последните слънчеви лъчи запалиха кората на вековните дървета, откроиха страховитата плетеница на клоните им. От изток нощта протегна по коритото на реката чудовищен език и изгълта деня. Горските птички се стаиха през тези няколко секунди, в които светлината предаде на мрака грижата за света.”
Петър Делчев, Балканска сюита
“- Ага, сираче съм аз. От стареца, дето ме отгледа, се научих да се уча. От изгревите знам да грея, от залезите - да заспивам, от реката знам да съм красива, от гората знам да се одевам.”
Петър Делчев, Балканска сюита