Philip’s Reviews > Пътищата на коприната > Status Update

За сметка на това западняците, т.е. европейците са буквално бичувани вербално. Не че са невинни, естествено, но да премълчиш какви зверства са вършили ацтеките преди испанците (заради което и другите племена се съюзяват с испанците) и да се нахвърлиш само върху последните...

И пак има " един автор", "един пътешественик"...

Май това ще остане си ми първа и последна среща с Франкопан. Тия тенденции ме нервират силно.

Пристрастността вече доста ме дразни.

Когато става дума за зверства на някой народ от изток (например монголите, прехласването по които ми дойде нанагорно) или от юг, се споменава колкото да не е без хич, но после се замита с хвалби. Или направо се пропускат "анекдот", като например черната от мастило река, след като същите монголи съсипали Багдад и хвърлили библиотеките му в реката...

Дотук е по-скоро дразнещо разочароваща. Такова прехласване пред Азия...

И кофти писане, мине се не мине се появяват изрази като "Един историк пише...", "Един пътешественик твърди...", "Една византийска принцеса...", а кои са въпросните се разбира чак в бележките накрая. И се оказват ту Тацит, ту Ана Комнина...

Синдромът поведение в стил Чомски май е водещото тук.