Deni’s Reviews > Анн от Авонлий > Status Update

Дейви - непослушното, невъзпитано, лъжливо и нагло лекенце, което се опитва всеки път да се измъкне като пръдня из гащи е любимото момченце на Анн и Марила и заслужава цялата любов. Докато добрата, тиха и възпитана Дора остава напълно забравена. Дам. How about no 🙃 Няма да коментирам факта, че ако Дора като момиче правеше това, което прави Дейви щеше да е ПРОБЛЕМ!

Оригинал: "This world would be a much more interesting place . . . although it IS very interesting anyhow . . . if people spoke out their real thoughts."
Превод: "Светът би бил удивително място (не, че сега не е), ако хората по-често си споделяха подобни мисли."

Започвам да се нервирам 🙂

Нуждата да бъдеш потребен и оценен определено изкривява човешката преценка. Много по-привързани сме към тези, които имат бужда ит нас, отколкото към тези, които се справят чудесно самостоятелно. Но дали е въпрос на Его или на чисто човешка нужда от общност? Или и двете?

Оригинал: “Everything that’s worth having is some trouble,”
Превод: "Няма лесно"

Ммм.... 😕 Хем е точно преведено, хем не баш 😮‍💨

Оптимизма и идеализма имат своята тъмна страна. Но имат и своята съзидателност. Без тях импулса на промяната не би съществувал.

Мммм, госпожа ДоНЕЛ. Няма по-голяма напаст за един учител от превзетия, помпозен, амбициозен, но кух, нагъл и нахален родител. Да си парвеню е душевно състояние. Не е задължително да си заможен мен ако питаш. Също както, за да си селтак не е задължително да си родом от село.

Чета за цялата ситуация с Доли и си мисля "много хора ще се облагодетелстват от прочита на тази книга. Най-малкото, за да се запознаят с концепцията за носенето на отговорност с достойнство.". Явно никой не им я е обаснил в детски години и сега всички им сърбаме супата. Поздрави на родителските им тела.