Габриела Манова > Recent Status Updates

Когато една заключена стая имитира живота, но в нея книгите не сочат пътя, тогава е зле направена.

“Each of us narrates our life as it suits us.”

Преводът на поезия вкратце: всеки си прави к'вото си иска, братче.

Направо ми иде да фрасна Лену с нещо. Разбирам, че неспособността ѝ да се опълчи на Лила създава целия съспенс, но my God, жено, have some self-respect.

I'm so deeply touched by this book.

Чета изданието от Библиотека "Галактика", и по-специално от библиотеката на дядо ми. Беше страстен читател, колекционер, сам си беше изработил екс либрис... Един от хората с най-силно влияние върху читателските ми навици. А кориците на Текла Алексиева още от дете са ми любими: леко страховити, особени, като сънувани.

<3

Почти на всеки разказ ми се насълзяват очите.

It's getting more and more meh towards the end.

"If you love him that much, you should track him down and tell him to his face." "I don't want to do that. What I want is for us to meet somewhere by chance one day, like passing on the street, or getting on the same bus." "Destiny. A chance encounter." "More or less. That's when I'll open up to him: 'The only one I've ever loved in this life is you.'"

В крайна сметка не можем да направим нищо за живота на хората, казах си аз, нито от приятелството, нито от съчувствието, нито от психологията, нито от разбирането на ситуациите има някаква полза, хората сами изработват механизма на нещастието си, навиват пружината докрай и механизмът се задейства, неизбежно, с някои пропуски, някои слабости, когато се намеси болестта, но действа до края, до последната секунда.

В миналото човек потъва, започва да потъва и после сякаш затъва и нищо повече не може да сложи граници на това затъване.

Господ е посредствен сценарист (...) господ е изобщо посредствен, всичко в творението му носи белега на приблизителното и на неуспеха, когато не е белег на чисто и просто лошотия, естествено, има и изключения, възможността за щастие би трябвало да просъществува, дори само в качеството си на примамка, но аз се отклонявам, да се върнем към темата ми, която съм аз, не че е особено интересна, но е моята тема.

Снощи я почнах. Не съм съгласна с него на моменти, но не мога да спра да чета.

Maybe I can look at it this way - the problem is not with me but with the world around me. It's not that my consciousness or mind has given rise to some abnormality, but rather that some kind of incomprehensible power has caused the world around me to change.

Знам, че съм малко хаотична, но всичко е с добри намерения. Чете ми се!

But I can't help myself sometimes. I know exactly what I'm doing, but I just can't stop. That's my greatest weakness.

а, и току-що научих, че morning glory значело грамофонче (цветето). what's the story, morning glory... :)

loving it! loving it!

Memories and thoughts age, just as people do. But certain thoughts can never age, and certain memories can never fade.

I can’t find the image, I said to myself. I’m thirty, I’m standing still, and I can’t find the image.