Борислава > Recent Status Updates

Количеството места в рая е ограничено, само входът на ада е свободен за всеки.

А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения и колебания, от чувства като любов и отговорност.

"Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини! “

Случаят е избрал най-неподходящия ден, за да ни срещне след 17 години. Впрочем има ли удобен ден за една закъсняла среща?

“Някой е казал веднъж, че щом се замисляш дали обичаш някого, значи вече завинаги си престанал да го обичаш.”

„Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия”.

Промените са необходими. Разтоварват. Подобряват
живота. Карат ни да мечтаем, да израстваме. Да
повярваме отново в утрешния ден. Правят ни свободни.
Свободни.

“Жените са главната спънка в дейността на човека. Трудно е да обичаш една жена и да се занимаваш с нещо."

Поради това се изкушавам да мисля, че най- големия комплимент за една жена е презрението, което получава от собствения си пол.

“Спасява ни количеството получена любов, това е запасът ни от устойчивост.”

Желанието ѝ да полети бе прекалено голямо, за да може страхът от неизвестното да я спре.

“Никога привързаността ни към другите не толкова силна, колкото в моментите, когато ги губим.”

Принципите са хубаво нещо. Стига да можеш да си ги позволиш...Принципният човек общо взето е човек, имащ всичко, което иска, или пък абсолютно нищо за губене.

„Абе хубава е България! Може да е нещастна, да не ѝ е провървело, но па е хубава! Малка, каръшка и хубава.“

“ Но времето заличава следите на благодарността по-бързо дори от следите на красотата. “

“Ако човек иска да влезе в света на непознат, какво по-добро въведение от неговата библиотека?”

“Една жена те напуска, защото вече не открива у теб качествата, които всъщност никога не си притежавал.”

"Опитваше се да демонстрира властта си над него. Не идваше в дома му, чакаше го да дойде при нея.Той ѝ разваляше удоволствието, идвайки твърде скоро, отказвайки ѝ увереността, че е чакал и е оказвал съпротива на желанието си, капитулирайки веднага. Казваше му:
- Целуни ми ръката, Роурк.
Той падаше на колене и целуваше глезена ѝ. Разгромяваше я, признавайки силата ѝ. Отнемаше ѝ удоволствието да я налага."