Simona > Recent Status Updates

Най-сетне дойде моментът да я четем със сина ми и съм безкрайно развълнувана. 🌞

Една книга е добра, когато така ангажира съзнанието ти, че сънуваш откъси от нея и, събуждайки се посред нощ, започваш да обмисляш прочетеното...

И замириса на една звезда!

Ето такива книги излизат, когато някой "съшива с бели конци" уж приятно звучащи описания в изцяло некадърно написан текст.
А и скоро не съм разгръщала книга, пълна с толкова злоба и завист...

Засега не съм очарована, както и очаквах. На средата на книгата съм, героите са едни такива безкръвни, срещите със смъртта и насилието не ме трогват, явно съм коравосърдечна (макар и да съм майка), но по-скоро мисля, че Ескобар описва тези картини доста неумело.
"... видя безжизненото тяло на внука си, заплетено в оградата. От скъсаните му дрехи се извиваше дим. Тя започна да пищи и да скубе отчаяно косите си."

Окей, засега две неща ме дразнят адски много:
1. Гералт все още не е споменат дори и в този случай предполагам, че книгата трябва да се казва по-скоро "Цири".
2. "Ако някой беше погледнал през процепа, щеше да види, но пък не би могъл, защото никой не стъпваше в тази пустош." - подобен абзац се среща наай-много през 5-6 страници. Досадно, нали?