Творческо писане за мечтатели

by Rossella Calabrò, Велимира Костова-Върлакова (translator)

Защото книгите са чудно красиви съкровищници на мечти – за онзи, който ги пише, и за този, който ги чете.

Всеки четвъртък в уютната "Кафе-книжарница на мечтите" собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души - всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.

264 pages, Paperback

Published October 18, 2018

Reviews

[Julian Lyubomirov · Rating 2 out of 5]

Много подвеждащо заглавие! Не че в историята няма абсолютно нищо за творческо писане (в оригинал, доколкото разбрах, е "Бистрото на книгите и мечтите"), но много повече би подхождало "Досадниците, които слушат затворени книги".

Беше любов от пръв поглед. В интерес на истината, всичко, в което става дума за творческо писане, ме дърпа към себе си като магнист. Малко закъснях с прочита, но явно съм орисан да имам най-красиви очаквания и винаги да получавам възможно най-лошото.

Като цяло книгата не е разделена на глави. Има си пролог и епилог, а между тях се вихрят едни бледи опити за добър сюрреализъм. За онези, които обичат Борис Виан, не би им отнело дълго време да разберат откъде е дошло вдъхновението. Даже някъде към средата се споменава "Пяната на дните". Да, ама Борис Виан е един единствен.

Скучно, безинтересно, липсваше ми нежност, персонажите наистина са адски досадни, но иначе като замисъл е горе-долу окей.

[Kaya Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Ревю => http://justonebooklover.blogspot.com/...
~ ~ ~
Започнах "Творческо писане за мечтатели" с чувството за симпатично четиво, което да съчетава страст към книгите, въображение в писането и безкрайност в мечтите... И това чувство наистина витаеше из страниците на книгата. Росела Калабро е създала една топла и сърдечна книга, която успя да ме приюти в по-хладните дни.

[The Librarian's Granddaughter · Rating 3 out of 5]

I looked at the book in question for a long time, and when it was approved by the library, I assumed that it was a sign of destiny. Alas, the book did not live up to my expectations and despite the mostly positive reviews about it, mine will not necessarily be one. Of course, I have not only bad impressions of it. In general, my biggest problem with the book was the writing style and the way the story was told. Quite often I got lost among names, thoughts, tales and characters.

The main character, Petra, has a coffee shop. Together with a regular client, Dylan, whom she secretly likes, they set up a creative writing course. He leads the course, and in addition to her, they are joined by two other women and a man. An adult, retired doctor with the secret dream of being a dancer. He was the only person I liked. One of the others is a young woman hovering in the clouds, and the other is an older woman who is more closed. I didn't even like Petra at all. Yes, they were very different people, but I definitely missed something in the book.

I liked the women's project. I also liked Petra's final choice when it came to her love life. There were some interesting and funny scenes, but overall the book didn't leave any imprint on my mind. It's a pity that behind such a nice cover was not the treasure I was expecting. Maybe Petra's cynicism was a bit too much for my taste, or Dylan's crazy personality? Blanche's mild character may have also irritated me. They all started from point A. They reached the end point B somehow quickly and without a particularly illustrated gradation.

And yet, I believe that the more books there are, the more readers there will be for them. This was not my reading, but it could be yours. Read at your own risk. What I will remember is the beauty of the last dance of a bright soul, who managed to relax only on his final breath. But with what finesse!

[Chicca Palmentieri · Rating 4 out of 5]

Un romanzo che con la scrittura ironica ma molto diretta della Calabrò permette di vivere intense emozioni grazie alle vite dei protagonisti del libro che sono tanti, tutti ricchi di particolarità e che si fanno amare incondizionatamente.
Mi sono emozionata a leggere di tutti loro perchè ogni persona mi ha donato qualcosa, un pensiero, uno stato d’animo ed un pezzetto della loro vita.
Ciò che li accomuna sono i sogni, quelli che i libri chiusi sussurrano loro durante le lezioni dell’affascinante Dylan, che un po’ maldestramente rende unico il loro legame.

recensione completa sul blog Librintavola.altervista.org

[Temi Panayotova-Kendeva · Rating 3 out of 5]

http://www.writingis.fun/%D1%82%D0%B2...

Здравейте, четящи!

В последните дни чета като малка машинка и то единствено и само защото, напълно ми доставя удоволствие. Харесва ми да успявам да насмогна с очакващите ме книги. Но признавам, че изпадам в мини-паника, когато трябва да застана пред библиотеката и да търся следващото си четиво.
В този пост ще ви говоря за една нова книга, с прелестна корица, в която става въпрос за писане и любовна към книгите.


Страници: 264
Издателство: Ера
Читателско преживяване: 3/5 звезди

Творческо писане за мечтатели
Признавам, че леко ме подведе заглавието на книгата, мислейки, че ще е повече като наръчник или история с много хубава мотивация за писане. Всъщност, за който не е наясно това е роман – историята на книжарката Петра и протичащите часове по творческо писане всеки четвъртък в нейното кафене-книжарница. Въпреки всичко, бях силно обнадеждена, че ще ми даде съвети за писане.

Историята предимно се върви около живота на Петра, водещият часовете по творческо писане Дилън и редовните идващи – Армандо, Бланш и Линда. И като казвам около живота, имам предвид, че имаме възможност да станем част от света на всеки от героите в книгата. И тъй като Росела Калабро е италианка – може да научим и по някоя италианска дума от книгата.

Изглежда все едно писателката е разделила части от себе си на герои и ги е дала на нас читателите. Тя самата е преподавателка по творческо писане. Обича котки, да пече сладкиши и да боядисва дома си във всякакви цветове. Точно като нашите герои.

Те са много интересни , предимно заради начина, по който оплита живота на всеки един като в едно голямо общо тесто:
Преподавателят по творческо писане Дилън е описан като непоправим женкар – винаги желаещ това, което не може да има.
Линда пък обича да създава кукли за деца, докато работи като детегледачка и прислужница на едно семейство.
Бланш – момичето, което обича цветове и е посветило живота си на това да боядисва стени. Представена е на като двадесетгодишна красавица, на която Дилън не успява да устои.
И най-любимият ми герои от историята – Армандо, лекар по професия, но танцьор и музикант по душа. Ако не беше той, сигурно нямаше да се почувствам, като част от историята.
И разбира се прекарвайки заедно време в държане и слушане на книги, всички от героите ни си стават близки и животите им се препритат по начин, който и сами не са очаквали.

Книгата е най-вече обвързана с любовта към книгите и как да се вдъхновите да създавате прекрасни истории сам сами. Но се разказва и за живота и любовните взаимоотношения на всеки от героите. Лично на мен ми се искаше, този аспект на книгата да не надделява над първоначалната идея, но според мен се получава точно така.

Самата книга е увлекателка, чете се бързо и е идеална за прочит в спокойния уикенд. Ако обичате книги, миризмата на страниците и ви се чете една лека история за група от непознати, които стават приятели – това е книгата за вас.

[Деница Райкова]

Росела Калабро - "Творческо писане за мечтатели", изд. "Ера" 2018, прев. Велимира Костова-Върлакова

Ще ви издам една тайна - понякога фактът, че очакванията ви по отношение на една книга не са се оправдали, може, вместо да ви разочарова, всъщност да ви направи щастливи.
Така се получи при мен с "Творческо писане за мечтатели" от Росела Калабро.
За добро или зло, вече от доста време не купувам книги импулсивно. Вярно е, ч купувам много. Но винаги преди това следя сайтове на издателства, чета отзиви, случва се дори да прочета откъс от книгата, преди да й "кажа": "Ела с мен вкъщи, мисля, че с теб ще се харесаме".
И сигурно е било така и с "Творческо писане за мечтатели" - макар че мина доста време между момента, в който я набелязах, и деня, в който се прибрах с нея вкъщи. Все нещо се случваше и отлагах. Докато през декември си тръгнахме заедно.
Добре де, ще попитате, ами къде е моментът с "разочарованието"? /Неслучайно слагам думата в кавички, защото, както казах, този път се радвах, че очакванията ми не се оправдаха.
Ами, мислех си, че ще чета поредната книга за книжарници. Не че имам нещо против, харесвам тази "книжарска вълна", но се питах какво има да каже тази авторка, което вече да не е било казано под една или друга форма в почти всички такива книги. Кафе-книжарница? О, ами да, разбира се, сигурно пият горещ шоколад до припадък, а като се свестят, минават на еспресо - действието се развива в Италия все пак. Курс по творческо писане? Е, това е нещо ново. Но пък и с моя типичен скептицизъм си казвах: хм, творческо писане - това, таланта за писане или го имаш, или го нямаш, на колкото и шаблона за писане да те научат, когато "божествената искра" я няма, това си личи.
Е, не познах. По нито един от "пар��графите", предизвикали иронията и скептицизма ми. И след като ми трябваше малко време да се "ориентирам в обстановката", дойде моментът, в който четях тази книга ту с широка усмивка, ту с малко тъга, но винаги - със симпатия към героите.
Знаете ли как се чете затворена книга? А как се слушат стени? А как от една мисъл се раждат вълшебни приказки? Ако не знаете, именно тук и сега, с тази книга, е моментът да го научите. Просто вземете затворената книга - сред пълна тишина - и се заслушайте. И ще се изненадате колко много образи, звуци, представи ще изникнат в ума ви. И как дори познати сцени от книги ще се сдобият с нови краски, а определени моменти ще вземат друг обрат. Можете го. Стига да повярвате. А ако не вярвате, попитайте Бланш. Попитайте Дилън. Попитайте дори Армандо. Защото мечтите чакат и искат да бъдат осъществени.
Много ми хареса цялата нишка от историята, свързана с куклите - макар да се досетих как ще се развият нещата най-напред. Но важен е краят. А той е прекрасен - невероятен и все пак някак реален, от тези, които карат човек да вярва, че още има хора, които могат да подкрепят и сбъдват мечтите на другите. /Тук говоря конкретно за частта от историята, свързана с куклите, не за края на книгата./
А последните страници на книгата - приказката на Бланш и писмото на Армандо - са може би най-прекрасните в цялата книга. Толкова мъдрост има в приказката на Бланш. Как да не му се прииска на човек да повярва, че наистина има такова място, където "Дори и слоновете, както и предразсъдъците там горе едва ли тежали повече от грам". Но дори да го има - дано там не пускат представители на нашия вид, защото ще ни трябва твърдее малко време, за да го оскверним... със собствените си земни предразсъдъци. Докато четях приказката, тя някак ми напомни за историите на Джани Родари - а за мен той е най-великият автор на детски книги, живял някога на земята.
Иска ми се да завърша с още един цитат - този път от писмото /или по-скоро завещанието/ на Армандо: "Учете, учете, учете, станете интерпретатори на мечти, слушатели на затворени книги, превърнете се самите вие в отворени книги, в живи мечти и не правете като мен - да променяте живота си прекалено късно. С леки стъпки скоро ще мога да танцувам на небето".
Защото, стига наистина да го искаме и да сме готови да позволим на мечтите си да се сбъднат, никога не е късно за "творческото четене" на затворени книги, за "говорещите стени" и за червените скарпини.
Иска се съвсем мъничко смелост.

[Giuls · Rating 2 out of 5]

2,5 stelline

Carino, sì, ma decisamente di più, tant’è che nel complesso il libro risulta abbastanza deludente.

Della Calabrò non avevo mai letto niente, ma ne avevo sentito parlare molto bene, come una scrittrice ironica e divertente in grado di far emozionare il lettore. Ecco, per me non è andata proprio così, anzi, ho trovato il libro tutt’altro che divertente, spesso troppo serio in situazioni in cui forse era necessario smorzare un po’ la situazione e troppo leggero invece in situazioni in cui forse serviva quel qualcosa in più, per cui sotto questo punto di vista sono rimasta abbastanza delusa.

Però questo non è nemmeno il problema maggiore del romanzo, dato che esistono dei protagonisti. Ho fatto davvero tanta, ma tanta, fatica a non dico farmeli piacere, ma almeno a riuscire a sopportarli. E spesso non ci sono nemmeno riuscita.
È il caso di Petra, una delle protagoniste e voce narrante del romanzo. È sarcastica, cosa che non sarebbe nemmeno male, ma decisamente troppo critica nei confronti di tutto e tutti. Spesso ha questa facciata gentile che mostra alla gente che è falsissima e che mi ha dato davvero fastidio, potendo sapere soprattutto quali fossero i suoi pensieri.
Opposto a lei come carattere, ma che mi è stato simpatico uguale, è Dylan. Professore di scrittura creativa del gruppo, è un vero e proprio sognatore, di quelli che vivono sulle nuvole e se ne escono fuori con idee assurde. A differenza degli altri, poi, questo personaggio sembra non imparare niente dalla vicenda e non si evolve minimamente, ed il suo atteggiamento finale non ne è che una conferma.

Nel complesso un libro con un gran potenziale, ma con dei difetti talmente grandi che alla fine non sono riuscita a mandarlo più di tanto giù. Peccato.

[Desislava Mihaylova · Rating 5 out of 5]

Случвало ли ви се е книга да не ви хареса от първите страници, но после да ви завладее с такава сила, че дори да не се досещате защо не сте се влюбили в нея още от първите редове? На мен това се случва рядко, да не кажа почти никога. Получих „Творческо писане за мечтатели“ от Росела Калабро като подарък-изненада. Подходих скептично към нея, първите страници се чудех какво е това и дали трябва да го чета само от дълг, тъй като ми е подарен от половинката. Оказа се, че той ме познава по-добре от самата мен и съвсем скоро, бързо-бързо започнах да се влюбвам в книгата.
Чувствам се като пътешественик, който е открил съкровище на неподозирано място, без карта и „Х“ върху нея. Оказа се, че първоначално ми е трябвало време просто да свикна със стила на авторката. Да усетя италианския ритъм, да си представя историята като филм смесил стила на Паоло Сорентино и Виторио де Сика. Трябваше да се вслушам в тарантелата на страниците, да се отпусна и да бъда по-отворена за леко нестандартния стил на повествованието.
Историята е наглед типична за някой чик лит роман или за така популярните напоследък книги за книжарници, библиотеки и тн. Главната героиня, Петра е между 40-50 годишна дама, разведена, с един син – Лоренцо, собственичка на кафе-книжарница. Тя решава, че ще е интересно всеки четвъртък там да се провеждат часове по творческо писане. Подходящият преподавател е очарователния синеок клиент – Дилън, а сред учениците се записват вслушващата се в стените Бланш, говорещата с платове и кукли – Линда, танцуващият със сърцето си Армандо и разбира се – тяхната добра домакиня, земната и цинична Петра.
Книгата няма глави, тя е хаотично подредена. Има точно определен сюжет, който е разкъсван от мисли, представи, слушане, разговори и приказки. Точно така, в сюжета са преплетени приказки, които не само дообогатяват повествованието, но и считам за сложно да бъдат преплетени в един роман. Героите са прекрасни, изобщо не са идеални или съвършени, а човечни. Любимецът ми е Армандо, който иска да напише биографията си Amando Armando (Обичайки Армандо). Трябваше ми доста време, за да свикна с главната героиня и дори да ми хареса, защото признавам си – дълго време ме дразнеше със своя цинизъм. Също така за мен нетипични бяха звукоподражателните като ту-тум – за сърцето или тап-тап – за обувките, които често се промъкват в историята. Те обаче са част от чара на книгата и са си съвсем на място, както ще се уверите ако я прочетете.
Предадените от мен като очарователни черти биха били отблъскващи за някой читател, аз просто приех да им се насладя, а не да се отегча или издразня. Това е личен избор и усещане. Дали има „копиране“, „взаимстване“ или леко „отчупване“ от други автори и стилове, бих казала – разбира се, тя не е открила топлата вода. Усеща се Виан, усеща се желанието за сюреализъм в повествованието, но какво от това? Предавайки виждането си за книгата не целя да възвелича авторката, да подведа читателите или просто да си „почеша езика“. Прочетох хубава книга и реших да споделя щастието си с други любители на това изкуство.
Романът стопли сърцето ми. Накара ме да се замисля за собствените си мечти. Хареса ми идеята да се вслушвам в книгите дори, когато са затворени. На много места се забавлявах, на други леко се натъжавах, въобще палитрата от емоции, която предоставя историята е богата. „Творческо писане за мечтатели“ не е тежък роман, нито пък е леко, хвърковато четиво. Има множество препратки към известни автори и книги, дори е дадена рецептата на Хемингуей за дайкири. Определено романът ми даде доста храна за размисъл. Препоръчвам я на всеки мечтател, на всеки, който се страхува да мечтае, на всеки, който обича добре разказаната история.
„Всъщност , ако се замислим, колко тежи една мечта? Нищо. Освен ако самите ние не я натоварим с тежест.“

[La Biblioteca di Eliza · Rating 3 out of 5]

Sono 3 stelle e mezzo

http://www.labibliotecadieliza.com/20...

C'era una volta in una città del nord un piccolo bistrò, un luogo nato dalla volontà di unire una buona clientela alla passione per i libri. Dentro al bistrò c'era Petra, la sua proprietaria, una quarantenne disillusa dagli uomini, che ha occhi solo per il figlio Lorenzo e il cuore solo nel suo locale. Ogni giovedì nel locale di Petra si tiene un corso di Scrittura Creativa a cui partecipano, oltre a Petra, Armando, Linda, Blanche e Dylan, l'insegnante. E ogni giovedì Dylan insegna ai suoi alunni la magia di sentire i libri.

Non stupitevi del tono da fiaba che ho usato perché questo libro parte proprio come tale. E' il primo libro della Calabrò che leggo (e mi hanno già bacchettato a tal proposito) e credo di essere partita da quello un pochino più particolare, perché leggi le prime 50 pagine e senti quasi di essere entrata in un mondo parallelo, un luogo in cui la magia è possibile. I sogni del titolo non sono solo quelli dei protagonisti ma sono anche quelli in cui il lettore si trova immerso, una storia a tratti sopra le righe (ma in senso positivo), onirica, che per atmosfera e resa mi ha ricordato il libro di Alessandro Barbaglia (citato nel libro stesso). Come ne La locanda dell'ultima solitudine anche qui il lettore si trova davanti a racconti a volte bizzarri, strani, ma anche affascinanti e coinvolgenti. Petra e il suo bistrò ti chiudono in una bolla e ti accompagnano a scoprire cosa ne sarà dei cinque habitué del corso, chiudendo fuori il resto del mondo, la realtà.

Cinque protagonisti, cinque storie diverse e particolari, che colpiscono ognuna a modo suo. A farla da padrone è senza dubbio Armando, questo novantenne, ex chirurgo con l'animo del ballerino da musical, che nasconde in fondo all'armadio una parrucca e sogna di poter comprare delle lucenti scarpette da tip tap. Blanche invece è bionda bionda, con i boccoli, termina tutte le sue frasi con un punto esclamativo, �� frizzante, briosa e alla carriera da architetta ha preferito quella da imbianchino, raccontando le store ai muri mentre li riveste dei colori che essi stessi le suggeriscono. Linda sembra il personaggio più concreto, quello che crea qualcosa e che, con le sue Ri-Bambole, dà una seconda occasione tanto ai tessuti dismessi quanto ad una donna che pensa di aver perso tutto.
Un discorso a parte va fatto per Petra e Dylan. Sarcastica e complicata, Petra è convinta di aver chiuso con gli uomini, ma forse sono gli uomini a non aver chiuso con lei, tanto che uno le cade direttamente da un albero. Mi è piaciuto perché è un personaggio critico, che ci dà un proprio punto di vista anche sugli altri personaggi. E non ci va leggera. Dylan invece è forse quello più evanescente, che mi è rimasto più ambiguo. Arriva, va via, appare e scompare, porta scompiglio.

Uno stile ironico, a volte surreale, che non manca di ricordarci i libri precedenti della scrittrice, dà quel pizzico in più ad un romanzo in cui non è facile entrare, a cui bisogna abituarsi ma che poi fa sognare il lettore e lo porta a farsi ascoltare.

[Simona · Rating 1 out of 5]

Изключително разочароваща книга, за съжаление. А на пръв поглед е доста симпатична.

Петра е собственичка на малка книжарница-кафе, в която се запознава със загадъчен мъж - Дилън, който е способен да "чете" книгите затворени. Заедно създават курс по творческо писане, който е всичко друго, но не и това - курс за мечти, слушане на затворени книги, драми на килограм и тн.

Дилън в началото е мечтата на всяка жена, на млади и стари им се подкосяват краката при срещата със сините дълбини на ирисите му. Той е мечтател, който научава курсистите да мечтаят, но някак се оказва, че е пълен боклук и интригант, филмар и attention whore и въпреки че накрая уж са му благодарни за житейските уроци, на които ги е научил, от страниците крещи неблагодарност и омраза.

Петра е супер противна, злобна, завистлива, ревнива, критикуваща (колкото и да го отрича), саркастична (честно казано би ми била една идея по-симпатична, ако ѝ се получаваше) женица на 40+ с бушуващи хормони. Абе, дребна душица, не разбрах защо авторката е избрала да разказва от нейно име (в случая не мисля, че има каквото и да е значение кой разказва, тъй като се описват подробно чужди случки, емоции и прочие - много дразнещ начин на писане впрочем), защо точно тя е съдържателката на книжарницата...

Армандо уж трябва да е сърцето на компанията, но някак не успява да спечели сърцето на читателя, поне моето не. И то не защото не е симпатичен старец, а защото авторката пише некадърно.

Линда ми беше най-симпатична и сякаш ѝ се обърна най-малко внимание покрай драмите на Петра.

Бланш и Лоренцо също не можаха да ме докоснат особено, но поне бяха по-готини от майка му.

Та да, мисълта ми беше, че персонажите са отвратителни сами по себе си или отвратително описани. Историята също не е кой знае какво, но пък за сметка на това е написана и нескопосано с някакви жалки опити за по-задълбочен смисъл.
Станах много груба, но някои хора наистина трябва да се ограничат до това да са само читатели.

Извод: Следвайте мечтите си и без да четете тази книга.

[Kristina · Rating 1 out of 5]

Стори ми се прекалено хаотична и сякаш се напъваше да бъде нещо много повече.

[Floriana Amoruso · Rating 4 out of 5]

https://labibliotecadellibraio.blogsp...
Doppia recensione sul blog di Iaia e Floriana

[Sabrina Di Stefano · Rating 3 out of 5]

Petra è la proprietaria di un delizioso bistrò milanese caratterizzato da grandi librerie di legno colme di libri e dal profumo di torte nell’aria. Petra ha voluto creare un luogo intimo dove accogliere i suoi clienti e coinvolgerli nella sua passione per i libri. Inoltre ogni giovedì sera ospita il corso di scrittura creativa a cui partecipano altri quattro bizzarri personaggi: Armando, un chirurgo in pensione e appassionato di tip-tap, Linda, babysitter che ama realizzare bambole di stoffa, Blanche, la ragazza imbianchina tutta boccoli e Dylan, l’eccentrico insegnante. E ogni giovedì il maestro Dylan insegna ai quattro allievi il potere di sentire i libri. Grazie a questo corso, ognuno di loro cercherà di rincorrere e realizzare il proprio sogno, grazie al potere magico che solo i libri sanno trasmettere.

“ 𝑨𝒏𝒄𝒉𝒆 𝒑𝒆𝒓 𝒊 𝒗𝒊𝒂𝒈𝒈𝒊 𝒃𝒊𝒔𝒐𝒈𝒏𝒆𝒓𝒆𝒃𝒃𝒆 𝒊𝒈𝒏𝒐𝒓𝒂𝒓𝒆 𝒊 𝒑𝒓𝒐𝒈𝒓𝒂𝒎𝒎𝒊 𝒆 𝒍𝒂𝒔𝒄𝒊𝒂𝒓 𝒇𝒂𝒓𝒆 𝒂𝒍 𝒄𝒂𝒔𝒐. 𝑪𝒉𝒆 𝒏𝒆 𝒔𝒂 𝒎𝒐𝒍𝒕𝒐 𝒑𝒊𝒖̀ 𝒅𝒊 𝒏𝒐𝒊, 𝒆𝒅 𝒆̀ 𝒖𝒏𝒂 𝒈𝒖𝒊𝒅𝒂 𝒕𝒖𝒓𝒊𝒔𝒕𝒊𝒄𝒂 𝒆𝒄𝒄𝒆𝒍𝒍𝒆𝒏𝒕𝒆 “.

⚠️ 𝘼𝙏𝙏𝙀𝙉𝙕𝙄𝙊𝙉𝙀! 𝙋𝙪𝙤̀ 𝙘𝙤𝙣𝙩𝙚𝙣𝙚𝙧𝙚 𝙨𝙥𝙤𝙞𝙡𝙚𝙧 ⚠️

Questo libro mi aspettava già da qualche tempo e quindi ho deciso di iniziare il nuovo anno leggendo proprio questo prima di doverlo restituire. Ero molto positiva e avevo molte aspettative, forse un po' troppo alte, ammaliata dalla bella copertina e dalla trama che lega libri a sogni e a un bar. Purtroppo non mi ha entusiasmato poi così tanto e solo nella seconda metà del libro mi ha incuriosito un po' di più, la prima parte invece l’ho trovata un po' noiosa.
L’idea di base è molto bella, lo stile dell’autrice non è male, molto ironico e divertente e allo stesso tempo anche profondo e riflessivo. Ma è mancato qualcosa, spesso nelle prime pagine mi sono persa un po' e ho faticato a mantenere la concentrazione in alcuni punti perché si saltava da una cosa ad un’altra. I protagonisti del libro sono cinque e ogni giovedì sera si ritrovano a luci soffuse al bistrò per un corso di scrittura creativa, dove danno sfogo ai propri desideri e alla propria fantasia.
I personaggi sono piuttosto bizzarri e tutti diversi tra loro, ognuno con i propri pregi e difetti, alla ricerca del proprio sogno. Devo dire che il personaggio che mi è piaciuto di più è stato Linda, mentre per Dylan e anche per Petra non sono riuscita a entrare molto in sintonia, li ho trovati spesso molto antipatici. Petra esordisce dicendo che lei ha chiuso con gli uomini e poi in realtà nel giro di poche pagine rimane ammaliata dall’insegnante saccente continuando a negarlo, ma allo stesso tempo impazzisce di gelosia e poi non si capisce come alla fine del libro si fidanza con un certo Giacinto.
Linda è stato invece il personaggio che ho sentito più vero e forse più concreto, complice forse il fatto che mi sono innamorata delle sue bambole di stoffa, ma in sostanza è colei che non si perde in gelosie e invidie e aiuta invece le persone, regalando seconde occasioni, così come ai tessuti inutilizzati.
L’elemento positivo è che grazie anche ai libri e alle parole bizzarre di Dylan, i personaggi compiono più o meno tutti una crescita personale e imparano ad aprirsi di più verso gli altri.
Nel complesso è comunque una lettura piacevole e leggera, darò sicuramente un’altra possibilità all’autrice, ispirata dagli altri titoli che sono piuttosto bizzarri e intriganti.

[Domenica Puglisi · Rating 4 out of 5]

Avete mai dato una voce ad uno o più personaggi, "sentendoli" nella vostra mente mentre leggete? A me sempre più spesso, anche se non sempre e questa volta è toccato a Petra, protagonista e voce narrante di questa storia.
Ecco, io l'ho associata "all'estetista cinica" che qualche volta ho visto di sfuggita in un programma televisivo. Lo dice lei stessa di essere cinica, parecchie pagine dopo che io l'avevo inquadrata così.
Sembrano identiche, del nord, chissà stessa città! La battuta sempre pronta, con tutti, e in ogni situazione.
Critica tutti, molte volte lo faccio anche io ma solo nella mia mente, non oso farlo a parole....sarà perché è il mio opposto che mi è piaciuta tanto.
Un bel bistrò, dove incontrarsi, scambiare quattro chiacchiere e rilassarsi. Che bello!
Ora capisco perché amo sempre di più i libri che parlano di librerie. E' sempre stato un mio sogno, ma a differenza di quello che si dice qui sui sogni, io non potrò mai realizzarlo!
Al contrario, per Linda, altra protagonista e partecipante al corso di scrittura creativa, il suo poco a poco, con le persone giuste e nel momento giusto, si avvera: creare bambole dagli scarti di tessuti non più utili. Mi è piaciuta come personaggio, calma e pacata è l'opposto di Petra.
Direi che tutti i personaggi mi sono piaciuti, tranne Dylan. O per lo meno, nella prima parte della storia si. E' lui il professore di scrittura creativa, lui da' inizio all'ascolto dei libri e dei sogni... però poi cambia, ha un comportamento che non ti immagini, quasi infantile, e scompare così all'improvviso.
Il piccolo Lo, che tanto piccolo non è, è la copia identica della madre Petra. Simpatico si, simpatico no, a seconda dei momenti, entra in scena a metà storia, farà dimenticare Dylan a Blanche, altra protagonista, particolare anche lei, perché, imbianchina e mancata architetto per seguire la sua passione, "parla" con i muri! Quindi passare ai libri non sarà molto difficile! In più le piace scrivere favole e sarà la spalla di Linda, scrivendo le storie delle sue bambole.
L'altro protagonista è Armando, novantenne medico in pensione con la passione per i musical e la danza. La sua morte mi ha intristita, ho sentito la sua mancanza nella storia, anche se poi, a modo suo, sarà comunque presente nella storia.
In pochi giorni questo libro mi ha tenuto compagnia e fatto sognare allo stesso modo, perché anche se non realizzerò i miei sogni, continuerò a sognare ugualmente e questo libro mi ha dato lo spunto per farlo!

[Roby_Hood_ · Rating 4 out of 5]

Vorrei definire questo libro una bella fiaba moderna, che va dritta al cuore.
Se dovessi rappresentarlo con dei colori sceglierei il rosa glitterato, l’azzurro tenue ed arioso, il bianco abbagliante, i rossi gialli e verdi più brillanti e sfacciati, il blu notte che non è il nero. I colori sono Armando, Blanche, Linda, Petra e Dylan, allievi e insegnante del corso di Scrittura Creativa organizzato dalla stessa Petra nel suo Bistrò; un luogo, il bistrò, che ogni giovedì sera si fa magico, perché a parlare sono i libri, portatori di sogni di chi li scrive ma anche e soprattutto di chi li legge. Ecco che allora i nostri protagonisti imparano un po’ alla volta a realizzare i propri sogni e a sentirsi finalmente se stessi: non importa se a venti o a novant’anni, l’importante è riuscire a farlo con coraggio e umiltà, con grazia e leggerezza, perché i sogni realizzati portano in alto e ti fanno volare, rendendoti felice…che bell’insegnamento, per grandi e piccini!
Amo le storie come questa che parlano dell’amore per i libri e di quanto essi ci possano insegnare, sempre, a qualunque età, ma quanto difficile è farlo capire ai giovani d’oggi, che non conoscono la pazienza della lettura, che non sanno dialogare con se stessi e che non riescono a realizzare i propri sogni facendoli diventare vita, frastornati come sono dall’usa e getta, dal presto e subito, dal tanto senza fatica!
L’autrice qui è stata brava, ha dimostrato una delicatezza e una profondità che altrove non avevo visto e non pensavo nemmeno ne fosse capace; ho apprezzato anche la sua abilità nel giocare con la lingua italiana, anche se, ad un certo punto, ho avuto la sensazione che il suo sia stato più lo svolgimento, per altro molto buono, di un compito scolastico affidatole dal grande Gianni Rodari, che vera e propria inventiva.
Un libro sicuramente da leggere e da far leggere proprio a tutti.

[Любопитка · Rating 2 out of 5]

На страниците на книгата има разказани приказки, доста цитати от различни книги, повечето италиански, разбъркани, хаотични мисли, доста музика и танци. Усещане за споделеност и разбиране.

Не мога да кажа, че стила на авторката ме е грабнал, даже на моменти ме дразнеше. Съвсем открито си признавам, че едвам се удържах да не захвърля книгата в далечния ъгъл на стаята. Това до голяма степен се дължеше на факта, че основна част от историята е разказ от първо лице на Петра, а тя понякога ми ставаше твърде превзета и доста скована с всички бръщолевения за калники, бръмбари и миещи мечки. Все пак проявих търпение и дочетох книгата до край. Хареса ми идеята за ре-куклите, а като най-близък почуствах Армандо с неговото непринудено желание за танц и красота. Така и не разбрак какво се случи с Дилън, но това май няма голяма значение.

Ако очаквате да намерите практически съвети за това как ��а пишете – то определено няма да намерите такива тук. Росела Калабро е написала ръководство за слушане на затворени книги и за следване на истински мечти, прошепнати от сърцето.

P.S. Една забележка ще си позволя да отправя към издателство “Ера” – моята бройка, макар и много грижливо избирана сред няколкото налични на щанда, не беше с добре изрязани страници и ми се налагаше аз да ги разделям докато чета, което доведе до съксване на няколко листа. Звука на скъсана хартия и раздърпания вид на нова книга дълбоко ме натъжи. В бъдеще е желателно да сте по-внимателни към книгите, които представяте на читателите си и да не допускате такива пропуски.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Ire - Un libro e una tazza di tè · Rating 5 out of 5]

Ho purtroppo impiegato tantissimo tempo a terminare questo libro, ma vi giuro, se fosse stato un mese più tranquillo lo avrei divorato. Più che una lettura è stata un viaggio, una gita che la Calabrò ci fa fare attraverso i suoi personaggi per riscoprire l'importanza dell'avere e di seguire i propri sogni. Il metodo di scrittura, il linguaggio e la cinica ironia che Rossella dona a Petra ci catapulta subito all'interno del Bistrò, seduti in cerchio insieme a loro alle lezioni di lettura creativa. Ogni personaggio è ben caratterizzato e ci lascia nel cuore un piccolo pensiero. Ho sorriso più volte durante la lettura specialmente con i dialoghi tra Petra ed il figlio Lò così come mi sono commossa altrettante volte nell'ascoltare i sogni di Armando o nel vivere la storia delle Ri-bambole e delle persone che se ne occupavano. Prendetevi del tempo per voi stessi, leggete questo libro. Vi farà vivere un sogno bellissimo.

[Nadia Carnevale · Rating 1 out of 5]

Quanto mi ha annoiato questo libro e che fatica finirlo. Forse non era il periodo giusto per leggerlo, ma l’ho trovato davvero noioso, con una trama lenta che ha fatto fatica a carburare: diciamo che mi ha incuriosito circa il 10% del libro, per il resto mi è sembrato che succedessero delle cose solo per aumentare il volume delle pagine. Carino il modo di scrivere ironico e leggero, ma molti passaggi erano esageratamente melensi e sdolcinati e farfallosi (se si può dire petaloso va bene anche farfalloso 😂), e va bene anche che non è che debba andare sempre tutto male, ma i risvolti sempre e comunque positivi di questo libro li ho trovati davvero troppo stucchevoli e prevedibili. Anche i personaggi mi sono sembrati molto stereotipati, in particolare la protagonista che non fa altro che ripetere per tutto il libro che lei con gli uomini ha chiuso ecc, rendendo ancora più prevedibili gli esiti successivi. Carine le ambientazioni e tenerissima l’idea delle ri-bambole.

[Tissie · Rating 2 out of 5]

Ultimamente ho una sfiga terrificante nel ramo letture. Ho inanellato una sfilza di due stelle che la metà basta, sfilza che si chiude (spero) con questo libro.

Dovrebbe essere spiritoso, ma non ci riesce del tutto. Ho riso due (2) volte in duecento (200) pagine, una media di 1/100. I personaggi sono strani per il semplice gusto di esserlo, quello più interessante ha tirato le cuoia quasi subito ed è rimasto il viscido lagnoso. Si salva Lorenzo con i suoi mhm, fine.

Anche sulla trama ho poco da dire. Quello che invece mi sento di mettere nero su bianco è che ve la buco sta alternanza tra prima e terza.

[Vanya Koleva · Rating 4 out of 5]

Приятна история с по-различна структура- пренасяща се от пролог към епилог, по пътя на мечтите, специален за мечтателите, караш ги да мечтаят още повече и да сбъдват мечтите си. Основната застъпена концепция е слушането на затворена книга, малко странна, но отвеждаща отвъд границите на въображението и развиваща потенциала. Книгата е изпълнена с мъдри цитати от известни автори. Не по-малко застъпено е силата на приятелството...постепенното сближаване на петима души. Завършекът е запомнящ се и вдъхновяващ, особено и с писмото от Армандо.

[Martina Manca · Rating 5 out of 5]

Se non avete ancora comprato il libro, correte in libreria e immergetevi tra queste pagine. Scrittura sarcastica, irriverente, delicata e incisiva. I personaggi sono esilaranti e ci si può riconoscere in ognuno di loro. E poi, che finale! Ma non lo svelerò perché dovete assolutamente leggere questo libro!

[Polly · Rating 1 out of 5]

This one is a DNF.
I was wondering why it hasn't been translated to English before I started it...and then I started it.
The description is entirely misleading and the book is entirely disappointing. I have no idea what the author is even talking about most of the time and the rest is just bad writing.
65 pages in and I give up, this is so bad.

[Sara ~ Bookspedia · Rating 3 out of 5]

3.5 stelline
Super cute!

[Mariateresa · Rating 4 out of 5]

quanto mi sono diverita!!!!

[Giada ✨ · Rating 5 out of 5]

Ironico ma molto profondo ✨

[Mihaela · Rating 4 out of 5]

Книгата е лека, интересна и ни насърчава да си преследваме мечтите. Имаше някои неочаквани обрати. Приятно четиво за уикенда е.

[Barbara Fontana · Rating 4 out of 5]

Scelto per caso in libreria dopo essere stata catturata dal titolo, è stata una simpatica e divertente scoperta. Contenta di averlo letto!

[Patrizia Deboh · Rating 3 out of 5]

Ben scritto, rilassante, storia piacevole e personaggi ben delineati.