Status Updates From The Perennial Scope of Phil...

“Днес задачата е да се обоснове наново истинският разум.”

“Присъствието на истината във времето е действително неуловимо, подобно на не задържащия се на едно място поглед - но е винаги налице.”

“Истината е проста, заблудата е многообразна. […] Истината графи себе си, заблудата разрушава сама себе си.”

“…злото си остава зло дори когато то се случва като продължение и като противодействие на предшестващо зло…”

“…никой не може да полици друга основа, освен тази, която е положена отначало…”
Дали? Началата са много…

“…способността да се приемат тъкмо най-големите абсурди удивително се е увеличила у модерния човек…”

“Цялата, пълна, чиста истина я няма никъде […] До истината се докосваме само когато с ясното съзнание за полярностите преминаваме през тях от край до край, за да се доближим до нея.”

“Претенцията за изключителност е човешко дело,”

“…спрямо една нетолерантност (но само спрямо нея) е неизбежна друга нетолерантност, […] нетолерантност е необходима и спрямо претенцията за изключителност, когато последната […] иска да я наложи чрез закон […]”

“Спокойствието, идващо от едно „не" […] не е достатьчно, то трябва да произлиза от едно позитивно доверие, от една основна устроеност на душата, която следва добрата воля, преодоляваща страха отново и отново.”

“Религията набежда-ва Бога на философията като гола абстракция, философията няма доверие на религиозните Божи образи като подмамващи кьм кумири, макар и така величествени.”

“Идеалът рухва, идеята ни води напред.”

“Човекът винаги в повече от това, което знае за себе си.”

“С всяко познание за човека […] изчезва неговата свобода.”

“Човекьт намира в света другия човек като единствената действителност, с която той разбираемо и надеждно може да се съюзи.”

“Разумът изисква безгранична комуникация, той сам е тоталната воля за комуникация.”

Разумът настоява за това нищо да не отпадне, да вземе отношение кьм всичко, което е, да търси отвъд всяка граница онова, което е и трябва да бъде, да обхваща противоположностите и винаги да схваща целостта, всяка възможна хармония.

“Разумът отказва да се примирява, да попада в задънени улици, да бъде доволен от така подвеждащото стеснено пространство, да забравя и да подминава каквото и да е […]”

“Който знае със сигурност какво Бог знае и иска […] е на път към суеверието.”

“За философската вяра, врата на мислещия човек, е налице по всяко време признакьт, че тя е в съюз със знанието. Тя иска да знае това, което е узнаваемо, и да вникне в самата себе си.”

Page 145/169.

Wouldn’t let itself be finished before travelling to Paris.

Mais — ça va. On y va!

It seems like it’s time to start Kant’s Critiques, somewhere in the near future.

This book might very well mark the end of my philosophical journey, and the beginning of my life.

That is, however, not to say that I will be done doing philosophical reading, let alone that I will never properly start philosophical work.