Status Updates From The Amazing Maurice and His...

„... Загар никога не бе разговарял кой знае колко с дребничкия бял плъх или с малката женска, която се суетеше около него и чертаеше картинки на нещата, за които той говореше. Загар харесваше практичните натури.
Но сега си помисли: „Той е капанджия! Също като мен! Той ходи напред, открива опасните идеи, мисли за тях, оковава ги в думи, прави ги безопасни и ни показва изхода.“

„Той никога не беше целял да е изумителен. Просто така се случи.
Усети, че нещо странно стана оня ден, точно след обяда, когато погледна отражението си в една локва и си помисли: „Това съм аз.“ Дотогава никога не беше осъзнавал това. Разбира се, беше трудно да си спомни как е разсъждавал, преди да стане изумителен. Струваше му се, че съзнанието му е било просто някакъв вид супа.“