Status Updates From Дихание от сянка: избрана п...

Разказът "Девойката" е писан преди 100 години, но звучи толкова модерно - с насечения откос на думите, с циничността на внушенията и взривяващото ядро, което пулсира в бекграунда. Замятин ми стана преинтересен с "Ние" - любимата ми антиутопия, редом с "Бъдеще" на Глуховски, а сега виждам, че и разказите му са някакво литературно извращение извън времето. И - да, личи си, че е обожавал Достоевски.

Захванаха студовете. Настанаха тихи, кристални, сини дни. Стрелят ли - кристалът ще се разтроши и парченцата на тишината ще звънтят, едни такива страшно-весели. По улиците е пусто. Може някой отчаян да притича: я да видя, ще оцелея ли, или...