Status Updates From Абажурът

"как може да се определи кой точно е нацист тук? Подобно объркване на понятията обаче си има своята цена. Защото по света живеят и истински нацисти — и е добре да се знае кои са и на какво са способни." --- идеален пример за това за което говори е книгата "Той пак е тук". В нея границата между крайна политическа сатира и реална нацистка риторика се размива изцяло, а Х. има инструментариум в какъвто не е и сънувал >>>

Какво ще стане накрая с този странстващ абажур е въпросът преди гранд-финала... фактът, че никой [нито евреи, нито германци, нито нацисти, нито изралтяни, нито европейци, нито американци] не иска това парче буквално изписана човешка история е доста показателен за психопатологията ни като човешки род...

Нещото, което ме възхищава в тази книга е наличието на пластове за размисъл. Замислени и написани интелигентно, те дават време и пространство на четящия да ги осмисли и възприеме. Всичко това прави книгата далече от бързоусвоимо четиво, но пък когато си дадеш времето и фокуса да я четеш, тя ти се разгръща на пластове,които те карат да се възхитиш на дълбочината на изложената информация. Например >>>

Поредна похвала за автора, че включва интересен исторически детайл, често (нарочно) пропускан в книги и учебници, че в ГДР едно време комунистите са използвали някои от бившите нацистки лагери по предназначение... в крайна сметка по време на общо учение преди ВСВ руснаците запознават германците с концепцията за подвижна газова камера (но и това е умишлено слабо известен исторически факт)...

Първата невинна нация в такива престъпления да хвърли пръвия камък.... тънкото и на моменти нетънко внушение на автора чрез сравнения между нацистка Германия и съвременните общества, включая американското, е много добре изпипано; всяко уж случайно отклонение, наслагва още повече внушения върху наратива за лицемерието на страните победителки през ВСВ....

Не вярвах, че ще го кажа, но това ми е книгата за възстановяване (дочитане) след Manacled... да, и аз съм учудена защо...

Това алегория за гузната ни колективна съвест ли е или да?!
„— Знаеш ли какво ме чака сега? Ще стана като онази нощна лампа! Точно както скапания и абажур! Толкова години са минали откак го няма Хитлер, а тя още не може да намери покой. Преминава от ръка в ръка. Скита се като странстващ евреин! Без място, където да положи глава. Ето това, точно това ме чака и мене.“

Пак и пак четейки се сещам за книгата Ефектът Луцифер и концепцията за баналното ежедневно зло в нас и покрай нас самите...

Звучи ли злокобно актуално и днес, а?!
"– Е, ако се замислите, това заглавие не е и наполовина толкова лошо. Злото е тъпо. Тъкмо затова и е зло. По света има толкова много глупави хора, готови да повярват на всевъзможни глупави неща. Само се натрупва. Глупава, опасна, тъпа тълпа, напълнена с глупава много глупост. Ето това според мен бяха нацистите. Една гигантска линчуваща тълпа."

"Онези хора претендираха, че са невинни. А аз знаех истината. Знаех я, понеже ги познавах. Разправях, че плачат, защото не били знаели. Но това беше лъжа. Плачеха, именно защото го знаеха! И очевидно се надяваха, че сълзите им ще им докарат някакво оправдание. Но не беше такъв образът ни отвътре. Свикнали бяхме, шофьорите, че влаковете потъвали на когото трябва. Влаковете пътуваха до „Бухенвалд“ всекидневно." >>>

"Даже и след идването на нацистите учебните заведения в Гер­мания нямаха нищо общо с мизерните учебни заведения в Ща­тите. Навито дълбоко в мозъка, немското образование имаше силата и способността да остане у теб за дълго..." >>>

"С понятието „радикалното Зло“Кант се опитва да обясни какво се случва,когато злото(което според него е същностна човешка черта)бъде провокирано от упорството на свободната воля.Когато бъде съчетана с определени максими на доброто,свободната воля държи злото надалеч.Едва на държавно ниво,като например тоталитарното общество под властта на държавен диктатор,където свободната воля на хората бива напълно потисната,зло"

Уау! Определено завихме в неочаквана посока на документалното сказание. Но ми харесва, че разказът е обективен: писан от евреин, включва всички страни на спектъра от позиции: от тези, които подкрепят съществуването на музеи и аукциони с артефакти за Холокоста, през онези, които ги смятат за порнография, до онези, които отричат и стига чак до Чомски, любителите на теориите за конспирации и всичко друго помежду им...

Добре, наистина става дума за избягали в Северна Америка нацисти след ВСВ... тази книга определено не е това, което очаквах преди да я започна... изненада ме приятно...

Четейки в мен назрява едно смътно усещане, основано на догадки и намеци между редовете на книгата, оставени от самия автор, че има някакъв втори (почти театрален) план на внушение в тази книга... фактът, че се прави намек с паралелите между нацистка Германия и съвременен САЩ и намигването със споменаването на конспирацията с нацистката колония на Луната и конспирацията с план "Кламер" ми дават храна за размисъл..

Аз ли вкарвам твърде много умисъл или авторът иносказателно намеква за операция "Кламер"??? 🤔