Status Updates From Къщата на клоуните

Прозата на места наистина ми идва прекалено ювелирна, изказът понякога също ми се струва неестествен, но настроението, с което е изпълнено тази книга, е уникално. Свежа и интересна, даже си поръчах "Лисицата", защото авторът определено ме заинтригува със стила си и подхода към писането.
Имам чувството, че авторът е писал тази книга за себе си преди всичко и това го казвам в най-позитивния възможен нюанс.

На места прозата ми се струва ненужно натруфена (и голямото количество термини, изписани с главни букви, леко ме дразни), но особената атмосфера оставя добро първо впечатление. Както някои ревюта твърдят, стилът на писане определено не се усеща като изконно български. Очаквам тази книга да съдържа не някакъв ярък, запомнящ се сюжет, а специфичен емоционален пейзаж - интересно какъв именно ще бъде той.

"Беше витална, неземна жена, до която се докосвах винаги като за последен път. Имаше нещо обречено в нея и тя го знаеше, затова живееше като в омая, като в изпълнен с вълшебство свят, без да иска нещо от някого, наслаждавайки се на усамотения си живот и на изкуството си."