12 ratings (4.33 avg)
11 reviews

Георги Тенев

Add friend

Георги’s Bookshelves

to-read‎ (0)
currently-reading‎ (2)

read‎ (12)
selected-titles-by-selected-writers‎ (4)

20th-century-classics‎ (1)
historia-arcana‎ (1)

michel-houellebecq‎ (1)

Stats | More…

Георги is Currently Reading

Георги Тенев is currently reading

Унищожение

by Michel Houellebecq

bookshelves: michel-houellebecq, currently-reading

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

Георги Тенев said: " Писането на проза е човекознание, а поезията – човеколюбие. Не мисля, че Уелбек е известен с поезията си (ОК, ОК, знам – знам за La Poursuite du bonheur). Това, с което той отравя или отрезвява в „Унищожение“, е алхимическа смес, в която сякаш няма с Писането на проза е човекознание, а поезията – човеколюбие. Не мисля, че Уелбек е известен с поезията си (ОК, ОК, знам – знам за La Poursuite du bonheur). Това, с което той отравя или отрезвява в „Унищожение“, е алхимическа смес, в която сякаш няма сериозна черна магия или смътна мистика. Всичко е технологично изяснено: нещастието е форма на отказ от реалистична самокритика; старият свят може да избира главно между приемането и неприемането на бездруго ясната си участ; възрастта – тази на човека и тази на културата/обществото може да бъде лъгана, но не излъгана. Спокойно и красиво е да се живописва от натура, картина на забавящия скоростта си свят, на фона на гаснеща икономика и нови варвари, които вече дори не прииждат, а вече са тук и влизат не през стените на укрепените градове, а през сънищата на претръпналите „местни“ (в случая – французи).
Завърших късния си работен ден снощи с пет-шест страници от тази някак подценена книга. И тя, както и предишните две, някак минала в магистралата на вече утвърденото: „аха, знаем го Уелбек! аха, пак неговите провокации, ужасни гледни точки! да, дразнител, скандализатор, взривател на добрия тон и политическата коректност...“
Не мисля, обаче, че той се наслаждава на това да е терорист спрямо вкуса и нормите. Даже и не се занимава с това да идентифицира норми, за да ги нарушава. В „Унищожение“ Уелбек прослушва тялото на белия французин, както се инспектира орган – имам предвид музикалния инструмент, с пускане на въздух по тръбите, с натискане на разни клапи... пък каквото излезе. И не е гарантирано, че ще бъде токата от Бах. Но може и да е. И със сигурност това звучи сериозно, като при последно свирене. Слухът на този погребален акордьор на телесни инструменти е остър и може да отчете даже наличието на душа вътре. Да, Уелбек е по-мистичен и „духовен“ от повечето морализатори, които познавам, и които ни биват препоръчани като (обтекаеми) хуманистични писатели. Този не е хуманист – понякога така трябва, ако обичаш човека.
Възможно ли е с времето Уелбек да става все по-добър? Още колко?
Признавам, че в тази книга са поразредени, дори почти ги няма миговете на вредна експлозивна гениалност, който познаваме от „Платформата“ или „Възможност за остров“. Но има нещо друго, което се задълбочава (и разширява) във всички посоки. Някак без ярка енергия, почти „по инерция“ Мишел Уелбек създава свят, в който следва линията на живота върху ръката на някой персонаж, без гаранции, че този сюжет води някъде другаде, освен право в сърцето и мисълта на този герой и околните хора. Тази нова порода романи, основана от Уелбек, в която обаче усещаме поколения предшественици. Не, не говоря за никакви буквални и лесно доказуеми паралели с (френски) автори, а за този дух на огромно и откровено оголено (и тровещо с яснотата си) човекознание. ...more "

Aug 18, 2025 01:53PM · see review