Деси Вълкова

“Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”
― Димитър Талев, Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”
― Димитър Талев

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка - не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.”
― Димитър Талев, Железният светилник