Наталия Кадънкова

“... аз ви разправих, как са ни учили, колко суров беше Монарха, колко строго ни държеше.
По време на оран, земята беше над три хиляди декара, карахме трактори или камиони. Ние с брат ми бяхме прекрасни шофьори и трактористи... Ние можехме да сеем, да жънем с жътварки и със сноповързачки. Работили сме по осемнайсет часа на денонощие.
- По осемнайсет часа?
- Случвало се е и повече. Разбира се, в двореца, това се правеше и с друга цел, далечна. Примерно, ако ние се научим да работим по 18 часа на денонощието, по време на война като пълководци, като войници ще караме леко и ще издържаме в походите. Ние трябва да сме здрави, калени. А само земеделската и полската работа каляват човека ...
Имам документ, издаден ми от град Хале, че съм тракторист и машинист на вършачка, на камион, на тракторни плугове. Сега мога да отворя ремонтна работилница на автомобили и камиони, на трактори и на вършачки. Мога да отглеждам сега и хиляда кошера пчели. Общо имам седем професии и дипломи освен висшите. Малко ли е? Мога да стана и учител по езда, взел съм изпита. И локомотив зная да карам, като брат ми. Карал съм до Ихтиман, до Мездра ...”
― Михаил Топалов - Памукчиев, Разговори с принц Кирил