Валентина Йосифова

“СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ

Снегът отвън тропосва две пътеки
и ги зашива с бял конец в една.
Вървят жена и мъж... Със стъпки леки
до тях върви любов, след тях вина.
Голямата вина ще ги намери,
ще седне в светлината на свещта
и в пламъка на двете изневери
ще хвърли сянка, дим и пустота.
И ще си тръгне пак със стъпки леки,
с един въпрос неясен и суров :
Щом утрото разделя две пътеки,
любов ли е случайната любов?”
― Ивайло Балабанов