“Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой … Но ако имах теб,
как пълно би било това сърце.”
―
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой … Но ако имах теб,
как пълно би било това сърце.”
―
“"Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото.”
― 18% Сиво
― 18% Сиво
“България, и святата, и милата,
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола с куршумите.
...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ, безименни и именни,
се връщат те в кръвта и в покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат:
- Строшихте ли на този свят оковите?”
―
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола с куршумите.
...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ, безименни и именни,
се връщат те в кръвта и в покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат:
- Строшихте ли на този свят оковите?”
―
“... И нищо че крила корави нямам!
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил само черни жалби
и туй сърце, което толкоз страда!
О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!”
―
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил само черни жалби
и туй сърце, което толкоз страда!
О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!”
―
“Многоточие...
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”
―
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
...Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...”
―
Йоанна’s 2025 Year in Books
Take a look at Йоанна’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Polls voted on by Йоанна
Lists liked by Йоанна










