Bulgaria reads discussion
Книги
>
Вечната класика
date
newest »
newest »
message 1:
by
Katerina
(new)
Feb 03, 2010 09:37AM
Книгите, с които светът се гордее и ненапразно. Неизменна част от библиотеката на всеки дом. Кои са класиките оставили у вас най-силно впечетление? Колко пъти ги прочетохте (хайде признавайте) и защо ви харесаха?
reply
|
flag
Параграф 22 - Джоузеф Хелър - само веднъж засега но вече няколко месеца ме преследват абзаци от него....
"Брулени хълмове", "Джейн Еър", "Клетниците" и много други... Обожавам класиките!
Mod
Selia wrote: "На изток от рая"И аз в момента това чета, надявам се да не остана разочарована заради големите си очаквания :).
За мен, освен изброените горе, е и Граф Монте Кристо. Вече споменах, че това е любимият ми роман и наистина не мога да го сравня с каквото и да е друго, толкова брилянтно замислен и т.н. Но който го е чел знае за какво става въпрос, така че това е предложението ми.
Пилето на Уилям Уортън и на Кен Киси - Полет над кукувичето гнездо.
Като си помисля колко книги има, които препрочитам регулярно, няма да ми стигнат символите, та ще трябва да се разплуя на 2-3 поста... но щом ще се ограничаваме до класици, си признавам - Епопея на забравените ми е любимо четиво, както и поезията на Дамян Дамянов.Освен това, покрай "Нощем с белите коне" изчетох ЦЯЛОТО творчество на Вежинов... Боже, спомням си как в трети клас седях до 22:00ч да чета "Следите остават", и то с фенерче, под одеалото:). Ама майка ме хвана и отнесох едно конско и конфискация на книгата до следващия ден, СЛЕД като си напиша домашните!!
Други любими за "препрочитане" класики:
Марк Твен - Том Сойер и Хъкълбери Фин
Джек Лондон - Белю Пушилката, Дивото зове, Белият зъб
Сенкевич - Стас и Нели, С огън и меч
Агата Кристи - когато и каквото ми попадне. Няма омръзване
Фани Попова-Мутафова - цикъла за Асеновци. Още ме е яд, че не го учихме.
Емилиян Станев - сборника "Вълчи нощи"
Павел Вежинов - Нощем с белите коне, Белият гущер, Сините пеперуди (там имам любима повест - Когато си в лодката - препоръчвам я на всеки)
А с Виктор Юго не знам защо, хич не се харесваме. Едвам го изтърпях в училище, и ми е адски... ххммм... абе не ми харесва. Толкоз много удобни и нелогични случайности са му наблъскани в книгите, че чак ме дразни. Клетниците едвам я докарах до средата, Парижката света богородица я почнах заради филма с Антъни Куин (много добър, бай дъ уей), ама и тя ме разочарова...
Та толкоз за класиките (т.е. книгите, дето сме ги учили, или са били в списъка с книжки за четене през лятото). Излезна ли извън тези рамки, няма да ми стигне клавиатурата... :)
Към изброените от Moonlight добавям Quo vadis на Сенкевчи и северните разкази на Лондон. Отделно по темата - цялото творчество на Дюма, Юго и Дикенс, "Гроздовете на гнева", "Престъпление и наказание" и т.н.
Аз само ще добавя няколко към вече изброените,защото наистина няма смисъл отново да се спирам на тях.Ана Каренина-Лев Толстой
Отнесени от вихъра-Маргарет Мичъл
Парижката света Богородица -Юго
Дядо Горио-Балзак
Кралица Марго -Дюма
Дамата с камелиите -Дюма син
Тютюн-Димов
Яворов
Не знам защо, но Юго така и не го харесах... иначе екранизациите на "Парижката Света Богородица" съм ги гледала и повечето са ми допаднали....
Хм, аз мога смело да твърдя, че мен лично Юго ме беляза доживот. Не го приемайте погрешно, харесвам книгите му, но "Клетниците"... Толкова много драма, мъка, напрежение и като се има впредвид на каква ранна възраст ни я препоръчват в училище... Което всъщност ме води до друг въпрос: "Училищните списъци - най-големият враг на класическите романи". Какво ще кажете по въпроса, една голяма част от книгите, които сте изброили нагоре се приемат за "задължителни", в което няма нищо лошо, после обаче идва момента с "а когато авторът е писал глава XІІ, той всъщност е искал да каже..." и т.н. и т.н. Отнемат ли този род училищни дискусии от чара на книгите или напротив?
По-точно според мен това определение "задължителни" кара доста от учениците да отвърнат поглед от въпросните книги и да ги заклеймят като скучни.Поне при голяма част от бившия ми клас беше така.Може би повече хора биха се запознали с класическата литература,ако тя само се препоръчваше,а не се задължаваше.А и ние бяхме попаднали при доста тиранична,но изклюяително съвестна и ерудирана учителка,която изискваше да се познават сюжетът и героите доста добре.И голяма част молеше или някой да разкаже,или си търсеха резюмета на книгите.И се губи целият смисъл на задължителното прочитане.Поне накрая седнаха и четоха Талев/макар и само Железният светилник,но и това си беше чудо на чудесата :) /
И аз смятам, че задължителните книги за учениците са голяма глупост. Литературата все пак е изкуство, не е някаква наука, че да се учи. Много по-добра идея е да препоръчват на децата какво да четат, а да ги карат да пишат. Също като в часовете по рисуване, така ще се стимулира креативността вместо зубрачеството ;)
Абе аз си признавам, че задължителните книги си ми повлияха добре - като знам какъв вятър ме вееше нямаше и да погледна невероятни произведения като "Нощем с белите коне" и "Тютюн". Добре че бяха задължителни. Българите и сега не четат, ако и в училище задължителните книги отпаднат ще отидем съвсем на зле... особено като се има предвид масовата чалга-култура в момента.Трябва да си има задължителни книги, и туй то. Не за зубърчетата, дето и тъй и иначе ще си четат, ами за чалгарчетата - да имат поне някакъв шанс да станат и те хора... :(
На сила хубост не става, за (не)щастие. А и нужно ли е? ;)А сега по-подробно и съвсем не по темата. Неслучайно споменах в предишното си мнение за науките и изкуствата. Последните са доста пренебрегнати в училище. Литературата е почти read-only, т.е. четат се задължителните книги и още по-задължителните анализи на тези книги, но малко се практикува (пише). Изобразителното изкуство и музиката минават някак си за забавление, което хич не е лошо, просто прекалено малко време се отделя на тях. А другите изкуства? Театъра, киното, операта, танците, фотографията, архитектурата и всичко, което изпускам... В повечето училища все едно не съществуват. И не говоря децата да се запознават с тях на теория, говоря за практикуване. Колко му е 11-12 клас например да има предмет "Кино", където на групи по няколко човека да направят едно късометражно филмче ;). Баланса науки/изкуства най-добре да е около 50/50, както и да има баланс между отделните изкуства.
Абе направо ако не бях в съвсем друга сфера зает щях да мисля как стои въпроса с отваряне на частно училище, където не се превръщат децата в бурмички от голямата гадна машина. Поне аз ако някога имам деца да имат шанс да са нормални ;)
Като ученичка, която точно в момента чете задължителната литература мога да кажа, че анализите в училище само убиват въздействието на книгата. Вярно, че някой трябва да ни научи да разбираме, когато четем, но не мисля, че това се случва в училище. Да, задължителните книги са донякъде необходими, но има сериозна грешка в разпределянето. Аз учих "Малкият принц" в четвърти клас и, съвсем честно да си кажа, нищо не разбрах от нея. С "Под игото" случаят беше същият.
Резултат - трудно бих тръгнала да ги препрочитам сега. Вече го направих, но само защото исках да поправя впечатленията си, а доста от съучениците ми нямат такова желание. Та защо ни е тази толкова сериозна литература в такава крехка възраст? Няма ли достатъчно детски романи, на които никой не обръща внимание в училище?
И трябва да спомена, че съм напълно съгласна с мнението над мен. Ако попитаме някой учител защо не се изучават музиката и изобразителното изкуство по-внимателно, той би казал, че за това си има други училища. Получава се така, че щом си решил да се занимаваш с математика (примерно), не трябва да имаш никакво понятие от музика.
По темата, от която и без това много се отклонихме, само да добавя още един роман:
"Престъпление и наказание" - Достоевски
От българските класики: Ив. Вазов-"Под игото", Д. Талев -"Железният светилник" (каня се да прочета и другите 3 романа от поредицата), Д. Димов -"Тютюн",Фани Попова Мутафова-поредицата за Асеневци,особено"Дъщерията на Калояна".От чуждите: Обожавам Джейн Остиновите романи, Джон Стайнбек - "На изток от рая",Емили Бронте"Брулени хълмове",А.А. Милн-"Мечо Пух", Марк Твен-"Том Сойер".
Това са може би класикическите произведения,които са оставили най-дълготрайни следи в паметта ми-в момента за други не се сещам.Но има още много на които съм хвърлила очо,така че в бъдеще се надявам да има какво да допиша в списъка си.
За малко да забравя-мернах нещо за задължителната литература в училище и съм на мнение,че това е нещо полезно.Именно благодарение на нея аз прочетох романите на Вазов,Димов и Талев.Не знам дали щях някога от добра воля да ги прочета,ако не бяха задължителни, тъй като по начало не обичам тежки книги.Обаче не съжалявам,че ги прочетох,защото щом тръгнах да ги чета не можах да ги оставя, докато не ги прочетох.Но съм на мнение,че трябва да се обновява училищната литература,за да е интересна на младия човек и да го надъхва да чете-съгласете се,че постоянното четене на литература,описваща живота по време на Османското робство е някак си далеч от съвременния тинейджър и го тормози-необходимо е да се учат и по-развлекателни и необременяващи книги, разбира се, с поука,която да те накара да се замислиш над нещата.
Това е от мен а сега.
За мен Вазов е много далеч от класика. Много се извинявам, но да сложиш Под Игото до На Изток От Рая, Клетниците, или какво да е на Юго е смешно.По българските стандарти Вазов може и да е велик, но като се направи съпоставка с писателите от неговото време, а и от малко преди това, той е смешен.
Под Игото е най-българската книга, най-великия български роман, най-обичаната книга от българите, стълб на българската литература. Ама друг път. За мен тази книга е художествена интерпретация на реални събития, която е любопитна.
Ако има някой, който е наистина велик писател в българската литература, то това ще да е Алеко Константинов, Димов, Талев, Богомил Райнов (изключвам онези неща), Павел Вежинов.
Най-вероятно сега цял рояк ядосани форумни пчелички ще ми скочат, но ви моля да се замислите и да съпоставите книгите, защото повечето българи говорят ей тъй наизуст.
Иначе личната ми класация поставя на върха Юго, Бредбъри и Джордж Оруел. И съответно книгите им "Клетниците", "451 градуса по Фаренхайт" и "1984". Все книги, които ми повлияха като паднала от 20-ия етаж тухла, която ме е цепнала по главата, че да ми дойде акъла.
Soregashi wrote: "За мен Вазов е много далеч от класика. Много се извинявам, но да сложиш Под Игото до На Изток От Рая, Клетниците, или какво да е на Юго е смешно.По българските стандарти Вазов може и да е велик, ..."
Не знам каква точно ти е била идеята с този коментар, но според мен да критикуваш личните предпочитания на хората и да има намекваш,че казват наизуст научени заглавия е неуместно.
Идеята на темата е да кажеш кои са "твоите" любими класически произведения, а не да се сравняват произведения, които обективно погледното са несравними по между си и да налагаш мнението си наляво и на дясно.
Само от любопитство, на каква база си сравнявал, например, "Клетниците" с "Под игото"? Предполагам,че е на личните ти предпочитания - сега да почна ли да критикувам и аз???
Не оспорвам вкуса ти-харесвай,който искаш, но да ми се изказваш с реплики като "...да сложиш Под Игото до На Изток От Рая, Клетниците, или какво да е на Юго е смешно." меко казано ме подразни. Да използваш коментарът ми, за основа на критиката си е това което е смешно.Айде, можеш и по-добре.
Ако ти се правят такива дискусии направи отделна тема.
Идеята ми е не да съм част от "ядосаният рояк пчелички" (въпреки че наистина ме вбеси), а да те посъветвам - в бъдеще преди да напишеш нещо трябва да разбереш какво се изисква в дадената темата, чак след това да пишеш.
Мисля че съвсем по темата споделих своите виждания, които не са споменати по-горе. А и ако е забранено да коментирам другите коментари, то за какъв диалог си говорим? За писане на разни констатации и "налагане на мнение" си имам блог, тук изказвам мнението си и го защитавам. Основен инструмент в спора/диалога е да използваш думите на другите срещу тях, така както любезно и ти си направила с моите думи :).За да не задълбаваме излишно в полемиката няма да отговарям обширно на закачките.
Добре, усещам че се заражда конфликтна ситуация и смятам, че сега е подходящ момент за екипа на групата да излезе със становище по отношение на подобрен род... 'интензивни' дискусии. Първо, аз по принцип нямам нищо против диалога между потребителите, още по-добре ако се коментира даден пост стига да не се опира до междуличностни нападки, да не се отправят язвителни забележки и като цяло да се уважава достойнството на събеседника. Второ, изобщо не очаквам от потребителите да са вечно съгласни един с друг и да си поднасят непрекъснато захаросани комплименти, но смятам че всички тук сме достатъчно интелигентни и зрели за да изразяваме позицията си цивилизовано. И трето, не разчитайте на мен да съм буфер на спорове, не съм се писала да наглеждам детска градина, но няма да позволя и пълна анархия в темите си. Нарушителите ще бъдат строго наказвани, обмислям физическа саморазправа. Толкова засега, забавлявайте се :).
Абе каква конфликнта ситуация при скорост на писане един постинг на месец :)Те си се забавляват хората :)
И аз също, тъкмо препрочетох една любима класика - "Кръстоносен поход по джинси" на Теа Бекман. След толкова години още си я препрочитам с удоволствие :)
Любими класики са ми Шекспировите трагедии, Джейн Остин, "Брулени хълмове", Марк Твен. Ако Оскар Уайлд, Михаил Булгаков, Джеръм Селинджър, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър се смятат за класики, тогава и тях. Надценена класика според мен е "Да убиеш присмехулник." Разбирам защо е толкова важна за американската литература, но от моята гледна точка на неамериканец книгата е добра, но не велика: ясно се долавя самодоволство в стила, предрешеност на моралните изводи, мястото за интерпретация го има, но е твърде тясно. Е една дума е твърде догматична според мен.
Yoana wrote: "Надценена класика според мен е "Да убиеш присмехулник." Разбирам защо е толкова важна за американската литература, но от моята гледна точка на неамериканец книгата е добра, но не велика: ясно се долавя самодоволство в стила, предрешеност на моралните изводи, мястото за интерпретация го има, но е твърде тясно. Е една дума е твърде догматична според мен. "Едва я дочетох! Един приятел ми я препоръча, когато се чудех какво да избера за една презентация в университета... единствената причина да я дочета беше, че не можех да я сменя :x
"Майстора и Маргарита" - мисля, че няма нужда да казвам каквото и да е ;)
От световната литература, "Война и мир". От една страна, защото според мен Толстой е най-талантливият и качествен писател по принцип, от друга, защото я четох с огромно удоволствие и ми беше хипер досадно всеки път, когато трябваше да я оставя за малко.От българската, "Тютюн". Мисля, че е много истинска, даваща поводи за размисъл и четенето и също беше огромно удоволствие.
Портретът на Дориан Грей.Заслужава си да се прочете!
1984 на Оруел, "451 градуса по Фаренхайт" на Бредбъри,"Властелинът на пръстените", "Война и мир" иии личен мнооого добър спомен от детството, книга, към която се връщам като не мога да заспя- Хари Потър... Първата съм я чела сиигурно 14-15 пъти като малка :Д
Книтега на Удхаус на Джийвс и Устър. Невероятно забавни са!
Шогун на Джеймс Клавел, Богат,беден на Ъруин Шоу; Железният светилник на Димитър Талев; обожавам разказите на Йордан Йовков; Малкият принц на Антоан Екзюпери ...и много други :)
