Bulgaria reads discussion
Книги
>
Любими книги и автори
date
newest »
newest »
message 1:
by
Katerina
(new)
Feb 03, 2010 08:52AM
Кои са вашите лични фаворити? С какво ви спечелиха и кога?
reply
|
flag
Личните ми фаворити... Хммм 1. Етел Лилиан Войнич и "Стършел" - Прочетох я в 6ти клас, тогава бях на вилата и нямаше много неща да се правят. Прочетох я за половин ден и плаках адски много. Изключително увлекателна книга за Италианската революция и я препоръчвам на всеки.
2. Кронин и "Цитаделата"
3. Сестрите Бронте с "Брулени хълмове" и "Джейн Еър"
4. Сесилия Ахрън с "П.П. Обичам те"
5. Антоан Дьо Сент Екзюпери и "Малкият принц"
Май това са ми фаворитите.
1. Джек Лондон влезе внезапно и стихийно в моя живот, още когато бях на 11-12. В началото ме впечатляваха приключенията, но след това прекрасните герои, жестокостта на живота им и въпреки всичко непоклатимостта на техния дух. Любимият ми разказ е "Жажда за живот".2. Изключително много харесвам Емил Зола, разкрива и най-тъмните кътчета на човешката душа, но откриваш, че те не са единствено ужасни сами по себе си, те съществуват заради някакви причини, защитават идеали, благородни стремежи.
3. Една моя много любима книга - "Парижките потайности" на Южен Сю. Прекрасна е, описва френското общество в стряскащи детайли от действителността на 19 век, а човешките взаимоотношение - като постоянни конфликти между ценности, идеали и стремежи.
4. Марио Пузо - "Кръстникът" - жестоките "закони" на едно жестоко общество се борят с човека, по безмилостно от всякога. Такива книги е трудно да бъдат описани, те просто трябва да се прочетат.
Има и още много, но това бяха книгите и авторите, които оставиха наистина трайни следи :)
1. "Престъпление и наказание" на Достоевски. Една много истинска книга, която ме нагнетяваше с нейната атмосфера и дори когато главният герой си взимаше "глътка въздух", пак се усещаше напрежението. Героят е изграден много добре и въобще ... трябва да се прочете.
2. "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
По-лека от предишната, но представлява интересен поглед върху младостта и красотата, плюс, че има много поуки, които човек може да си извади от нея.
3. "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго.
Тя трябва просто да се прочете. В началото я смятах за скучна с много излишни описания, но Юго умее да разказва и го е направил по най-добрия възможен начин.
Макс Фриш - "Ще се нарека Гантенбайн" и "Щилер": изключително любими;"Майсторът и Маргарита", Булгаков - също.
"Черният обелиск", Ремарк - също.
В моя свят първите две отключиха доста порти в съзнанието с "разголванията" си на мъжете и жените. "Майсторът и Маргарита" пък одухотвори бохемския ми нрав и колкото странно да ви звучи (че няма нищо общо с книгата) - някои неща започнах да бъркам дали съм ги чел в Евангелията, или в книгата. Тогава бях ученик още.
Ремарк пък ме просълзява - и от смях, и от състрадание.
Svetulkin wrote: "Макс Фриш - "Ще се нарека Гантенбайн" и "Щилер": изключително любими;"Майсторът и Маргарита", Булгаков - също.
"Черният обелиск", Ремарк - също.
В моя свят първите две отключиха доста порти в съз..."
"Майсторът и Маргарита" ми е толкова любима. Четох я два пъти. Обичам образа на дявола;)
Една от любимите ми книги е "Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни. Потресаващата история на АФганистан. Книгата проследява живота на две коренно различни жени, които в началото нямат нищо общо по между си, но живота и войната в Афганистан ги превръща в приятелки и съюзници. Една от малкото книги които ме разтърсиха да основи и ме накараха да се замисля. Иначе съм голяма почитателка на Паулу Коелю. Четох биографията му четири пъти и мисля да пак да го направя.
Най-любимата ми книга си остава "Осъдени души," може би вече повече от сантименталност, но въпреки всичко я намирам за страхотно вълнуваща и до ден днешен. Другата ми любима книга е "Мисис Далауей" от Вирджиния Улф - ако бях писател, ето така бих искала да мога да пиша, за мен тази книга е съвършена.
От нещата, които съм чела по-наскоро, страшно бях впечатлена от "Пианистката" от Елфриде Йелинек и "Девет разказа" от Дж. Д. Селинджър.
Освен това съм стращно голям фен на Джейн Остин.
Любимите ми нехудожествени книги са "Вторият пол" от Симон дьо Бовоар и "Собствена стая" от Вирджиния Улф.
Хех, забравих да спомена обсесивната си любов към Хари Потър! :D Ако сте предубедени към поредицата, загърбете предубежденията и пробвайте - невероятно забавно четиво, страшно зарибяващо; съчетава приключения, мистерия, поразително авторово въображение, възхитителни, но съвсем не натрапени етични послания, хумор и страх.
Yoana wrote: "Хех, забравих да спомена обсесивната си любов към Хари Потър! :D Ако сте предубедени към поредицата, загърбете предубежденията и пробвайте - невероятно забавно четиво, страшно зарибяващо; съчетава ..."Не съм му "фен" но прочетох цялата поредица на един дъх. Забавно, отпускащо и лесно четящо се четиво е.
И аз се изкушавам да кажа кои са любимите ми книги:1. Полет над кукувиче гнездо - Кен Киси
2. Параграф 22 - Джоузеф Хелър
3. Голям Гальовник - Ромен Гари
4. Нещо се случи - Джоузеф Хелър
5. Спасителят в ръжта - Джеръм Селинджър
6. Сговор на глупци - Джон Кенеди Туул
А ето и в български вариант:
1. Хайка за вълци - Ивайло Петров
2. Бариерата - Павел Вежинов
3. Майките - Теодора Димова
4. Бъди благословена - Кирил Топалов
5. Криминални разкази - Марин Халачев
6. Лагерът на невинните - Ясен Калайджиев
7. Кръглата риба - Момчил Николов
До скоро:)
Френският циник Фредерик Бегбеде ми лежи на сърцето. За мен няма друг автор, който да успява да изразява нещата в истинската им същност по такъв оригинален начин. "Любовта трае три години" заема моето първо място. :)- "Жената на пътешественика във времето" на Одри Ниффенеггер
- "Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд
- "11 минути" - Паулу Коелю
1.Алхимикът - Пауло Коельо2.Ева Луна - Исабел Алиенде
3.Величие и падение на куртизанките - Балзак
4.Нана - Емил Зола
5.Любов по време на холера - Габриел Гарсия Маркес
6.Мария Антоанета - Стефан Цвайг
Засега са тези,продължавам с четенето на класиката.. и може да прибавя още заглавия към любимите ;)
Yoana wrote: "Хех, забравих да спомена обсесивната си любов към Хари Потър! :D Ако сте предубедени към поредицата, загърбете предубежденията и пробвайте - невероятно забавно четиво, страшно зарибяващо; съчетава ..."Съгласна съм с теб, аз бях предубедена, но добре че беше приятелят ми да ми говори за Хари Потър та реших да му дам шанс :) Сега съм на четвъртата книга от поредицата и става все по-интересно.
Krasimira wrote: "Yoana wrote: "Хех, забравих да спомена обсесивната си любов към Хари Потър! :D Ако сте предубедени към поредицата, загърбете предубежденията и пробвайте - невероятно забавно четиво, страшно зарибяв..."Ооо, колко е хубаво първото четене! Завиждам ти благородно. После ела да споделиш впечатленията си!
Като фен на фентъзито повечето ми заглавия са имено от този стил, но не задължително в този ред:1. Дж. Р. Р. Мартин - Песен за огън и лед
2. Игрите на глада - Сюзън Колинс
3. Песен за нибелунгите
4. Вещицата от Портобело - Паоло Кольо / Хари Потър - тук се чудя коя от двете
5. Неясно като в огледало - Шеридан Льо Фану
Една от най-любимите ми е "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин. От по-скорошно четените - поредицата "Игрите на глада" - направо ме хвърли в 10та глуха. Освен това съм и страшна почитателка на Агата Кристи. Обожавам "Убийството на Роджър Акройд", "Загадката на Ендхаус" и, разбира се, "10 малки негърчета"
Оскар Уайлд. Спечели ме най вече с "Портретът на Дориан Грей", но му помня и приказките още от малка. И пиесите, винаги пиесите.Рей Бредбъри с "451 градуса по Фаренхайт" и всички онези брилянтни разкази.
Ник Харкауей с Тhe Gone-Away World. Това е нещо като смесица между Дъглас Адамс и Тери Пратчет. Тая някакви надежди, че Бард ще я преведат в даден момент. Сега чакам да ми свърши семестърът, за да му прочета и Angelmaker.
Мийвил със "Станция Пердидо". Много тежка, много жива и просто невероятна.
Мартин (също Пратчет, Роулинг и всички онези прекрасни мейнстрийм автори, които с пълно право всички четат). Първо с няколко научнофантастични разказа, по някаква причина Песента дойде по-късно.
"Кланица 5", Кърт Вонегът (малка, но страхотна книга, която не ме пусна докрай")"1984", Оруел (започнах я бавно, но след това ме повлече като лавина; мисля, че е задължителна за всеки един човек)
"Към фара", Вирджиния Улф (интровертна, лична, дълбока, като самотна разходка в гората след дъжд :)
"Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд
"Властелинът на пръстените", Толкин
"Великият Гетсби", Фицджералд
Цялостно книгите на Хемингуей
От по-модерните книги:
"Пътят", Кормак Маккарти
"Мидълсекс", Джефри Юдженидис
"Слепота", Жозе Сарамаго
"Хиляди сияйни слънца", Халед Хюсейни
"Крадецът на книги", Маркъс Зюсак
"Парфюмът", Зюскинд
"Непосилната лекота на битието", Кундера
"Хари Потър и каквото и да е" :D, Роулинг
Книги, които далеч не харесвам:
"Врява и безумство", Фокнър
"Одисей", Джеймс Джойс
"Тропик на рака", Хенри Милър
Интересни, но не моя тип:
"По пътя", Керуак
"Спасителят в ръжта", Селинджър
И да добавя към моите Маркес със 100 години самота и Любов по време на холера
Едни от любимите ми книги са:"На изток от рая" на Джон Стайнбек
"Шоколад" на Джоан Харис
"Шестото клеймо" на Дан Браун
"Изворът" на Айн Ранд
"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни
Разбира се има и много други...Сред любимите ми автори са Артър Хейли, Агата Кристи и други, други...
Някой иска ли да поспорим относно художествената стойност на книгите на Айн Ранд? Жена, чиято философия ме отвращава до смърт...
От Айн Ранд съм чела само "Изворът" и не съм особено впечатлена, не само заради обема, който можеше и да не е толкова раздут.Нямам любими автори и книги. Чета различни неща. Даже ще ми е по-лесно да отговоря, какви отбягвам да чета.
Все пак приятни са ми книгите на Стивън Кинг, Джефри Арчър, Джеймс Клавел, Карлос Сафон, Софи Кинсела, Бернар Вербер, Хенинг Манкел, Джоан Роулинг и със сигурност има и други.
Лоис Макмастър Бюджолд - всичко, категорично любимата ми писателка. Тери Пратчет - всичко от света на Диска.
Артуро Перес Реверте - по-старите му книги, преди капитан Алатристе.
Мога да спомена, макар и не с такава сила, и:
Разказите на Борис Виан.
Джон Конъли, да не се бърка с Майкъл Конъли. :)
Булгаков - разкази.
Едно време много си падах и по Джоан Харис.
Тъй като главните ми интереси са политика и икономика, нейната философия стои толкова далеч от моята, че е невъзможно и грам уважение да получи от мен. Бих говорил много на тази тематика, но тук не е мястото, а и не знам дали чисто икономически бих могъл да бъда разбран. Относно художествената стойност - със същия успех мога да си пусна да гледам "Далас" вместо да чета "Атлас изправи рамене" :)
