Mery Temelkova > Mery's Quotes

“Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка - не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Имаше той още една опора, докато трепереше от слабост тялото му — Ния. Чуждата, далечна жена… Няма да я види вече никога! Как ще я види сега, в тъмницата или по късия път до бесилката?… Но той я любеше, знаеше я, бе я виждал толкова пъти, гласът й звучеше и сега в ушите му, той се бе докосвал до ръката й — малка, мека и топла.. Всичко това сега беше в сърцето му, като някаква сладостна мъка и топлина, която се бореше да стопи леда на смъртния ужас…”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“Едно тежко камъче лежеше в сърцето на Стояна. Понякога то натежаваше много. Стоян не знаеше как да го нарече и само чувстваше тежестта му. И други още камъчета тежаха в сърцето му, тежаха до болка, но той не знаеше какво име да им даде.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука - посочи той гърдите си, - Тука нещо се скъса. ”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...”
― Димитър Талев, Гласовете ви чувам

“Не бе я виждал отдавна, от дълги месеци, струваше му се понякога, че я забравя, че бе потиснал и надвил слабостта си към нея, сладостното учудване и възхищение от хубостта й; че бе пречупил замайващата сила, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му, топла и нежна ръка, но непреодолимо силна.Той бе се лъгал.Едва бе успял да покрие, да потисне всичко това под някаква тънка, крехка покривка, чуплива като тъничък ледец през тревожните предпролетни нощи, който се стопява още под първите слънчеви лъчи, както сега под нейния открит,бистър поглед.”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.”
― Димитър Талев

“Нова сила гореше сега в него, нови крила имаше на рамената си: детето! Като мислеше за още нероденото дете, той пак мислеше само за Ния, но сега тя беше някак нова и като че ли имаше някакво двойно име в мислите му. Тя беше във всяка негова мисъл, ала вече не беше самичка — там до нея, с нея имаше и друг някакъв, неясен образ, друго някакво същество, непознато още, но също тъй мило.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”
― Димитър Талев, Самуил: Пепеляшка и царският син

“Такава беше песента - тревожеше сърцето и разливаше по кръвта горчива сладост, будеше смели и неутолими копнежи, безмерна, дълбока и невинаги ясна скръб. Караше човека и да размисля за нещо, което е било или което трябва да бъде, нещо голямо и важно за човека, което унася, увлича душата и мисълта и далеко от думите на песента.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“(...)а гладът на плътта е като всеки глад - насища се и се пресища.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Понякога постигаме в себе си тихо щастие, като се заглеждамЕ в птиците, цветята и въобще в природата, и ни се струва, че навлизаме в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека.”
― Емилиян Станев

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
― Димитър Талев, Железният светилник

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
― Димитър Димов, Поручик Бенц

“Познатият глас, тъмните очи парализираха мисълта й, подчиняваха волята й, обхващаха цялото й същество с магията на октомврийския следобед преди четири години, когато го видя за първи път. Някаква сила я тласкаше отново към мъчителното и сладостно чувство на миналото.”
― Димитър Димов, Тютюн

“Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”
― Йордан Йовков

“Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.”
― Йордан Йовков

“ЧУДО
Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня...”
― Дамян Дамянов

“Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, далечното гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж —

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона“ от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вижда буца пръст —

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…”
― Дамян Дамянов

“Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.”
― Пейо Яворов

“Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души...”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек”
― Елин Пелин

“А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш..”
― Никола Вапцаров

“Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”
― Атанас Далчев

“Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе. (342)”
― Атанас Далчев, Стихотворения, избрани фрагменти и преводи

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”
― Атанас Далчев

“ А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас - нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят! ”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“- Какво наказание си избираш?
- Да помня.”
― Блага Димитрова, Лавина