Teodor > Teodor's Quotes

“Затворен в кръга на една външна действителност, българският писател в твърде редки случаи успява да откъсне погледа си от нея, от нейните разнообразни и пъстри форми. За него като че ли не съществува друг свят освен околния… Може би задълго още ще остане чуждо за литературата ни призрачното, фантастичното, страшното. Нашата балада и в най-сполучливите си постижения не е успяла да излезе извън рамките на народното творчество и да създаде фантастика, по-съдържателна и по-богата от фантастиката на народната песен и легенда. Трезвеният български поет няма никакви връзки с царството на смъртта, с нейните живи сенки и видения… Напразно бихме дирили в сюжетите на българската поезия нещо инфернално и демонично като непосредно преживяно съдържание. Фантастичният свят на Едгар По, неговите сомнамбулни видения са невъзможни в душата на българския художник. Опита ли се да засегне сюжети от фантастичен характер, той не отива по-далеч от обикновените книжни заимствувания и подражания. Старае се да усвои известен начин на изображение, който не съответствува нито на неговия темперамент, нито на писателските му склонности, като се поддава в повечето случаи на модни литературни течения…”
― Боян Пенев

“Аз не знаех какво става с мене. Напрягах всичките си умствени сили да анализирам действията си и стана господар на себе си. Напразно, всичко беше напразно. Вършех това, което не исках. Нямах своя воля. Друг действуваше в мене… Аз се лутах в странен лабиринт от повели и решения. Моята воля бе бледа светлина пред гигантските фарове, които блеснаха в тъмнината на лабиринта и ми посочиха други пътища…”
― Владимир Полянов

“I had come to understand many years before that there is nothing on earth that does not contain the seed of a possible Hell; a face, a word, a compass, a cigarette advertisement, are capable of driving a person mad if he is unable to forget them.”
― Хорхе Луис Борхес, Този търпелив лабиринт от линии: избрано - проза и стих

“Sometimes saying hello to someone intimidates me. My voice dries up, as if there were a strange audacity in having to say that word out loud.”
― Fernando Pessoa

“Всяка сутрин се събуждам с чувството, че животът ми ще започне истински именно днес, усещането ми е като да съм на малко повече от шестнайсет години и човекът, който е видял толкова трагични и тъжни неща, онзи, който снощи е заспал в моето легло, е някакъв чужд и далечен и аз не разбирам нито неговата душевна умора, нито неговото огорчение. И всяка нощ на заспиване се чувствам така, сякаш съм живял много дълъг живот и всичко, което съм получил от него, е отвращението и товара на тези дълги години. И ето че денят отминава, и в зависимост от това как се приближава към края си, отровата на душевната умора прониква все по-надълбоко и по-надълбоко в мен.
Но това, разбира се, не е описание на моя живот.
Разказвам ти просто как съм се чувствал обикновено,”
― Gaito Gazdanov, The Spectre of Alexander Wolf