“И чувствата ми получават епилептичен припадък. А на повърхността не се вижда нищо. Кожата е гладка, лицето – спокойно, ръцете – отпуснати, но отвътре всичко ври, пени се, руши, разбива и бучи, и гласните ми струни могат да произведат вик, който ще разцепи галактиката.”
―
Edo Popović,
Oči
