“Минерва Джоунс

Минерва, селската поетеса съм аз,
осмивана, подигравана от местните дебелаци
заради тежко тяло, кривогледи очи и тромав вървеж,
особено когато Уелди Касапчето ме хвана накрая
след бясна гонитба.
Изоставена със злочестината си в ръцете на д-р Мейърс,
бавно затъвах в смъртта, плъзнала нагоре
по скованите ми нозе,
като човек, който нагазва все по-дълбоко
в леден поток.
Ще порови ли някой в селския вестник,
ще събера ли в книга стиховете, които съм отпечатала?
Бях толкова жадна за обич!
И на живот - ненаситна!”