“Човечеството наистина е дете, това не е игра на думи, а истината. Ние сме расли под бездънното небе, под черната бездна, която всяка вечер се изсипва над малката, плоска като маса Земя. И звездите са сияели над нас, примамливи и недостижими, чужди скъпоценности, примамливи и недостижими играчки. Но ние успяхме да достигнем звездите. Рано, прекалено рано. Докоснахме ги, толкова примамващи и желани. И опарихме дланите си от звездния лед. Студени играчки са звездите. Не можем да ги задържим в ръцете си. Но и да се откажем - сега, когато вярваме в своето величие, в своите най-бързи кораби - нямаме сила.”