“Отрано бяхме захранвани с тайните на писателския занаят. И като че ли естественото място, където това трябваше да се случи за пръв път, беше кварталната закусвалня, в която баща ми ни поръчваше всяка сутрин шкембе-чорба и лимонада. Масите - квадратни, мушамите - прогорени от цигари, шуберът - мазен, а стъклата - запотени от горещата чорба, която всички шумно духаха и сърбаха, с много оцет и чесън. И там, върху синя плексигласова табелка на стената, прочетох за първи път: "Писателите са хирурзи на човешката душа. Те трябва да изрежат от нея всичко гнило и разложено."
Какво искаше да каже точно тук тази табелка? Сричах я всеки път докато сърбах чорбата си. Една лъжица - "хирурзи", една - "гнило", още една - "разложено"...
Особен вкус имаше тази чорба.”