“– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка.

Както всяка сутрин, двамата с Алекс седяха в кафенето на площада. По близката полянка тичаше драконът и, изпаднал в пролетна еуфория, береше маргаритки, лески и коренища с гигантските си лапи.

– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.

– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.

Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.

– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...

– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.

– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.”