“Очите му се напълниха със сълзи, замига, зелено петно се разля на черното небе. Е, кажи ми, Йерониме, откъде у тебе тази печал, откъде този гняв, защо се гневиш? Мигар си разчитал на нещо? Не се дръж като дете. Никой няма да ти подари нищо доброволно. Разбира се, че не можеш да вярваш нито на Илеа, нито на Вечерната дева. Всички са врагове, разликата е само в това, че едни врагове се унищожават, а други се използват за унищожаване на първите. Постави си цели и състави план. Нещо, което ще се задейства еднакво добре при всякаква Форма. Можеш да го направиш. Неведнъж си го правил. За това си създаден, то е в природата ти. Шестнайсет, седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет; добре. Ето как изглежда кръстословицата. Ей сега…
Кой е твоят най-голям враг?”