“Знаеш ли, ние, хората, често пилеем това, което имаме. Ще кажеш - да, клише е, но често пилеем всичко. Приятели, връзки, предмети, думи. Махаме части от въжените мостове, които притежаваме, за да не може никой да се докосне до наранената ни същност. А после се чудим защо никой не идва.”