“Нека да кажа тогава, че написах тази книга с твърдото убеждение, че никога не е имало и не може да има "добра" война. Моята беше от сравнително добрите (стига, разбира се, подобни бедствия да могат да са добри) и въпреки това бе ужасна, кошмарна. Толкова ужасна, че през тези три десетилетия пазех ужасния спомен за нея, грижливо обвит в защитената пелена на забравата, и щях да съм много доволен, да го бях оставил заровен там... но не издържах, защото Прастарата лъжа - временно поставена под съмнение от разгрома във Виетнам, пак печели поддръжници; шепот, който скоро току-виж се превърнал в пронизителен вик, тласкащ ни отново към кървава касапница.
Dulce et decorum est pro patria mori.

Пръкнала се в Ада, много преди Омир да я освети, и оттогава отпратила толкова хора към лудост и разруха, тази Прастара лъжа трябва да бъде низвергната.
И ако книги като моята трябва да имат специална цел... то нека тази цел бъде такава.”