“Сигне“, мисля си, „Благословена,“ Благословена да е храната, благословен да е денят, благословен да е пътят, по който вървиш, и светлината на челото ти.“
- Поспи. Сега е нощ. Спи колкото искаш. Тук никой не го е грижа.
- Добре.
Главата ѝ се скри. Пак стана съвсем тихо и когато погледнах през прозореца над пода, жълтата плевня беше сива. Усещах, че мога да спя още. Можех да спя постоянно. Просто да си лежа тук и да спя под процепа в тавана.”