“Останах там седмица. По цяла нощ спях в стаята под процепа, а на сутринта ставах и получавах от Сигне в кухнята домашно изпечен хляб. А после работех почти целия ден по задачите, с които според Томерн бях в състояние да се справя. Те ставаха все повече и повече, никога не ми стигаха, а вечер се къпех в реката на по-подходящо място от онова, което си избрах първия път. В десет часа Сигне ме изпращаше горе с прегръдка, която аз посрещах толкова жадно, че поруменявах от само себе си. Мислех възможно най-малко, само се изпълвах с всичко около мен.”