“Сигне с големите гърди, с голямата усмивка, Сигне с меките ръце, изкачваше се по стълбите към втория етаж, където в онова последно лято лежах няколко нощи, изтощен от жълтата треска, и не можех да спя, децата им отдавна се бяха изнесли, цялата стая беше на мое разположение. Бялата фуста на фона на сивата светлина от процепа, бялата Сигне с милите думи, добрата Сигне.”