“— Да не съм жирх да завивам — рекъл Мазолестата пета. — Ще вървя направо.

И навлязъл в огнената страна, където не бил стъпвал човешки крак.

А здравият разум, хленчел и плачел, и аварите изгаряли непоносимо, но Мазолестата пета продължавал напред, защото бил разбрал какъв е смисълът на живота му: да не спира, да не се отклонява и да не се връща назад. И кожата на мазолестите му ходила се овъглявала, и пушеци се издигали около нозете му, и с всяка крачка ставало все по-страшно, и здравият разум се побъркал и можел вече само да хленчи и да твърди:

— Бог е направил тази земя, за да не ходиш по нея.

— Значи трябва да ходя по нея — смеел се Мазолестата пета. — Иначе какъв е смисълът да има бог и какъв е смисълът на заповедите му?”