“Отиваме някъде в някой апартамент, където ги няма родителите, вдигаме килимите, пускаме на магнетофона роковете и блусовете (бързата ролка и бавната ролка) и почваме "щурите" танци с момичетата. А как канехме хората? С купони. Направихме си едни хартийки, пишеш за еди-колко си часа, там и там и ги даваш. Това е купон! Без него не може. Така излезе и думата "купон". Идва някой и го питаш: "Имаш ли купон?" Онзи показва. "Хайде, влизай".
Кирил Маричков”