“Единственият смисъл на връзката е да се разиграе, като модел, цялата пуста драма на живота и смъртта. Любовта се ражда , както се ражда дете. Любовта расте, както расте и детето. Човек добре знае, че все някога ще умре, но тъй като познава само живота, не вярва в смъртта си. Тогава, един ден, любовта му изстива. Сърцето ѝ спира. Любовта пада мъртва. Така човек разбира, че смъртта е факт: че смъртта може да се случи и в неговото същество, в него самия. Загубата на домашен любимец, или роза, или родител, може да причини болка, но това важно послание няма да се разбере. Смъртта трябва да се случи в сърцето, за да повярва човек в нея. Умре ли любовта, човек започва да вярва и в собствената си смърт.”