“Фола държи дъщеря си в ръце, а в главата ѝ се въртят куп мисли, сред които една: че е безсмислено да обичаш с такава мощ, защото тази сила не пътува, не ги пази, не ги защитава, не ходи заедно с тях, където ходят те, не им служи за щит - и все пак как иначе да обичаш? Какво друго да изпитва освен тази отчаяна, сурова любов, притиснала момичето с едно - едничко желание - да я предпази, да ѝ послужи за броня, и тази сурова, отчаяна мъка, че отдавна се е провалила в това?”