“Жените в живота му досега нямаха понятие от удовлетворение. Щом получеха каквото искат, искаха още, веднага. Не бяха алчни. Никога алчни. ... Те бяха дейни и мислещи, и обичащи, и търсещи, и даващи. Но и мечтаещи - най-опасната им черта.
Те бяха жени мечтателки.
Много опасни жени.
Когато гледаха на света през големите си замечтани очи и го виждаха не такъв, какъвто беше, "брутален и безсмислен" и прочие, а по-лошо - какъвто би могъл да бъде или да стане тепърва.
Тоест, ненаситни жени.
Не-угодими жени.
Които от всичко най-много искаха това, което не можеше да имат. Не това, което те не можеха да имат - за такива жени няма такива неща, - а това, което нямаше как да имаш. И най-лошото: които го поглеждаха и го виждаха такъв, какъвто би могъл да стане. По-красив отколкото той сам вярва, че е възможно да е.”