“Розите във моята градина
посади ги оня градинар,
който от година на година
губеше от своя мъжки чар,
но казваше с усмивка скрита:
всяка сутрин роза поднеси
на жената, в сън покрита,
на момиче с огнени коси,
че животът е любов и нежност,
но увяхва с розовия цвят;
само който в лунната безбрежност
брал е розите на тоя свят,
ако не цвета, поне бодлите
ще му спомнят и за младините!”