“- Обещавай, но само наум. Пред себе си. Мъжът е хубаво да се научи да обещава в мълчание и да се извинява на глас. Преди време в кръчмата на Ставрос водих точно същия разговор с Богомил, както с теб сега. Още реставрираше старата черква. Скачаше като петел стещу мен, че нямало непоправими и непростими неща. Казах му: 'Непростими наистина няма, Богомиле, но непоправими... Мога да поспоря. Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още. Много са ти времето и самочувствието, малко са ти разните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка - смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дах боже, да си ги подценил'.”