“Борбата продължи през цялата зима и пролет. ( Беше някаква зла и прохладна пролет, та не даваше на лятото да грейне.) А с настъпването на май Юсуф излезе от изгнанието като победител. И животът продължи, лъскав, спокоен, монотонен. Но след онези зимни месеци, когато промеждутъкът между живота и смъртта, между славата и падението не бе дори колкото острието на ножа, у победителя везир остана нещо смирено и умислено. Онова неизразимо нещо, което изкусните и напатили се хора пазят у себе си като тайно благо и което само понякога неосъзнато се отразява в поглед, движение и дума.”