“В къщата жените запяват. Още с първия куплет чуваме как гласовете им избуяват и набират увереност, ние ставаме, запътваме се към вратата, сваляме шапки и изплюваме сдъвкания тютюн. Не влизаме вътре. Спираме скупчени на стъпалата, стискаме шапки в ръцете си, отпуснати отпред или зад гърба, стоим с един крак изнесен напред и навели глави, мятаме по едно око ту встрани, ту към шапките в ръцете си, ту към земята, а мине не мине, и към небето или към сериозното смирено лице на някой от нас.”