“Винаги съм съм се възхищавал на това, как човек приема обичта като чувство, ненуждаещо се от аргументи, като обикновено, самодостатъчно чувство. И винаги съм се чудил как омразата никога не се задоволява да бъде чувство, вероятно защото като такова тя не би била убедителна за никого. Затова омразата претендира, че е възглед. Възглед, в полза на който трябва да бъдат приведени аргументи. Това с пълна сила се отнася и до отношението ни към различните. Само дето някои забравят, че патриотизмът се гради не на омразата, а на обичта.”