“Осезателно

Автобусите са приятни за пипане най-вече, ако ги вземеш в скута си и ги галиш с две ръце от главата към опашката, от мотора към задната платформа. Но ако се озовеш на самата платформа, тогава ще се натъкнеш на нещо по-грубо и грапаво – ламарината или носещата колонка, а понякога на нещо по-изпъкнало и кръшно – нечие бедро. Някои се обиждат, като им кажеш: „Я, какво бедро!“, сякаш не си им забелязал другото. Можеш също така да се хванеш за един тръбообразен и пулсиращ предмет, който бълва идиотски звуци, или за атрибут с пресукани масурчета, по-благи от сплитка чесън, по-копринени то бодлива тел, по-кадифени от въже за бесене, по-тънки от кабел за трифазен ток. Или пък можеш да пипнеш с пръст човешката низост, леко слузеста и лепкава поради горещината.

После, ако потърпиш час0два, то тогава пред някоя ръбеста гара ще имаш възможността да потопиш морната си ръка в приятната прохлада на едно кокалено копче, което не си е на мястото.”