“Само аз не бързах. Просто не виждах смисъл. Когато човек играе на зарове със съдбата, безсмислено е да поглежда своя зар. Все едно, иска или не иска, тя знае какво ще хвърли. Тя знае всичко за хората, които едва ли много я интересуват. Като всяка съдба тя се интересува само от себе си. И все пак не може да промени нищо. В тоя смисъл тя е по-безпомощна и от нас, това е истината.”