“бебетата

- Е, кой от всички ще вземем? - питам аз.
Седем без четвърт е. С Изи стоим пред дълга редица кутийки с тестове за бременност в големия магазин "Буутс", на Оксфорд стрийт. Не зная нищо за този вид пособия, всичко това е абсолютно ново за мен, дори не бях сигурен на кой щанд се намират в магазина. Може би в "Хигиена за жената"? Или близо до "Грижи за косата"? Между сандвичите и хладилниците за безалкохолни напитки? Оказва се, че са на един рафт с противозачатъчните, което ми се вижда забавно, още повече, че над щанда виси ироничният според мен надпис "Семейно планиране".
- Преди няколко месеца правихме анкета сред читателите и клиентите - казва Изи, докато внимателно изследваме редовете с различни тестове. - Този - тя посочва една тъмносиня кутия - и този - друга пастелнозелена опаковка в противоположния край на лавицата - заеха първите места.
Взимам една, виждам цената и се ужасявам.
- Сигурно има някаква грешка?
Тя също поглежда цифрата.
- Не, скъпи. Толкова струват.
- Защо?
- Защото толкова струват.
- Навсякъде?
- Навсякъде.
- За тези пари ще си купя приличен компактдиск - установявам намръщено.
- Сигурно, ако зависи от теб - отвръща ми усмихнато Изи. Има прекрасна усмивка, тази моя жена. От онези, които те карат да се чувстваш щастлив, защото си жив. - Кой диск би си купил?
- На Тиндърстикс. "Simple Pleasures". Убийствен албум.
- Но ти вече го имаш, доколкото знам?
- Да - отвръщам. - Обаче е толкова добър, че бих искал да го имам два пъти.”