“Но отдалечавайки се бавно от гробището, групичката здраво сплотени опечалени жени сякаш започна бавно да набира сила с всяка стъпка. Сякаш първата им любов и вярност бяха отдадени безкомпромисно само и единствено на тази къща и този човек и те знаеха, че той винаги е бил живецът във всички етапи от съществуването им. Не само че никога не бяха нарушили верността си към него, но сега подновяваха клетвата си към него заедно с жената, която беше дошла сред тях и се беше омъжила за него. Непрекъснатото им връщане у дома беше потвърждение на несломимото присъствие на къщата в живота им и сега, след като го оставиха под тисовото дърво, сякаш всяка от тях по собствен начин се беше превъплътила в татко.”