“Хората стенели само в първите мигове на пожара, когато обезумели тичали към мястото на пожара. Спомняли си тогава всичко, което някога им е било скъпо; всичко заветно, мило на сърцето, обикнато, всичко, което им помагало да се примиряват с живота и да носят бремето му. Човек така свиква с тези вековни идоли на своята душа, така дълго възлага на тях най-добрите си упования, та мисълта, че може да ги загуби, никога не му идва ясно в главата.”