“Опитала се сушената вобла и заблужденията човешки да осъди - и също така добре излязло. Тук тя по нагледен начин доказала, че ако излишни мисли и излишни чувства без нужда усложняват живота, то излишната съвест още повече не е за пред хора. Излишната съвест изпълва сърцето с плахост, възпира ръката, която е готова да хвърли камък, шепне на съдията: "Провери сам себе си!" А пък ако у някого са изчистили съвестта заедно с другите дреболии отвътре, у такъв плахост няма и в зародиш, но затова камъни - пълна пазва.”