“Пошлостта има грамадна сила; тя винаги сварва неподготвен всеки неопитен човек и докато той се чуди и озърта, тя бързо го омотава и го пипва в клещите си. Навярно всекиму се е случвало, като минава покрай клоака, не само да си затиска носа, но и да се старае да не диша; тъкмо такова насилие трябва да употреби над себе си човек, когато влиза в атмосфера, наситена с празнодумство и пошлост. Той трябва да притъпи зрението си, слуха си, обонянието си, вкуса си; трябва да победи всякаква възприемчивост, да се вкамени. Само тогава миазмите на пошлостта няма да го задушат.”