“Като косеше трева в градината, татко все намираше детелини с четири листа. Само да наведеше глава и попадаше на тях, сякаш в тревата растяха само детелини с четири листа. С бавни крачки ги отнасяше вкъщи и ги слагаше в малкия бележник с твърди корици, в който си записваше датите за присаждане на овошките. Тук те стояха не като спомен, а като доказателство, че татко все пак има щастие в живота.”